Служебният министър-председател трябва да отговаря на три ключови условия - висок професионализъм, безупречен интегритет и реална независимост. Това заяви депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и конституционалист доц. Атанас Славов пред "Денят ON AIR".
По думите му Конституцията ясно възлага правото на избор на президента, а политическите партии не бива да посочват конкретни имена.
Въпреки това Славов подчерта, че обществото има основание да очаква служебно правителство, което да гарантира честни и независими избори.
"Главчев не доказа, че може да организира по независим начин изборите. При предишните служебни правителства, които той оглавяваше, се допусна масово купуване на гласове и контролирано гласуване, като в крайна сметка Конституционният съд беше принуден да касира изборите в множество секции", коментира доц. Славов пред Bulgaria ON AIR.
Той напомни, че от "Демократична България" са подавали конкретни сигнали до МВР и ДАНС, но институциите не са предприели действия и не са били образувани досъдебни производства.
"Кой ще бъде служебен министър-председател зависи от президента. Не е работа на партиите да посочват конкретно лице. Надявам се президентът да се ръководи от принципите за независимост, професионализъм и интегритет", заяви доц. Славов.
В отговор на обвиненията, че Гюров е политически обвързан с ПП-ДБ, Славов посочи, че политическо минало имат и редица други ръководители на ключови институции.
По думите му това само по себе си не дисквалифицира човек, ако той притежава необходимия професионализъм и личен интегритет. Доц. Славов остро критикува и последните промени в Изборния кодекс.
"Няма как 20 секции в една държава да заменят места, където преди е имало 60-80 секции и са гласували десетки хиляди хора. Решението не е ограничаване на избирателните права, а търсене на други възможности, като гласуване по пощата или дистанционно електронно гласуване", заяви още конституционалистът.
По повод закриването на Aнтикорупционната комисия Славов предупреди за рискове, свързани с прехвърлянето на функции към Сметната палата, което според него противоречи на европейските стандарти и може да въвлече институцията в политически конфликти.
)