Определеният за България финансов ресурс по линия на Фонда за справедлив преход (ФСП) на ЕС, чрез който да бъдат подкрепени инвестиции и дейности за смекчаване на негативните последствия от прехода към климатична неутралност в 3-те въглищни региона на страната – Перник, Кюстендил и Стара Загора, с прилежащите 10 съседни общини, е в размер на 1 150 214 405 евро. Очакванията са, при успешно изпълнение на проектите, към края на програмния период с подкрепата от ФСП да бъдат създадени над 4000 работни места, да бъдат подпомогнати над 600 предприятия и да бъдат обучени и квалифицирани над 7000 работници.
Това каза пред БТА Ивайло Стоянов, началник на отдел "Стратегическо планиране и програмиране“ в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ (ГД СППРР) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Интервюто е по една от темите в рубриката „ЕС право БГ" на БТА (съвместен проект на Европейския парламент и БТА) – за прилагането у нас на Регламент 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 24 юни 2021 година за създаването на Фонда за справедлив преход.
В България Регламент (EС) 2021/1056 за създаване на Фонда за справедлив преход се изпълнява посредством планираното финансиране от Фонда в програмата „Развитие на регионите“ (ПРР) 2021 – 2027 г., по Приоритет 4 – "Справедлив преход. С решение на Министерски съвет (РМС) № 634 от 8 септември 2020 г. МРРБ е определено за отговорно ведомство за осигуряване на изпълнение на териториалните планове за справедлив преход, включително и чрез Фонда за справедлив преход в рамките на ПРР 2021 – 2027. С РМС №712 от 6 октомври 2020 г. ГД СППРР е определена за Управляващ орган и на ПРР. От компетенцията на ГД СППРР са изпълнението на регламента, изборът на проекти и наблюдението.
Регламентите, приети от ЕП, са с правната стойност на закони и се прилагат директно в държавите членки на ЕС за разлика от директивите, които имат стойността на препоръка и се транспонират. Транспонирането е процесът на включването (инкорпорирането) на директивите на ЕС в националното законодателство на държавите членки на ЕС. За разлика от регламентите и решенията директивите не са пряко приложими в страните от ЕС, а се изискват национални закони за евентуалното въвеждане на правилата им в законодателството на съответната страна.
"Българската икономика е една от икономиките в ЕС с най-висока енергийна и въглеродна интензивност. Освен това страната ни е сред държавите членки с най-висок дял на твърдите изкопаеми горива в крайното енергийно потребление на домакинствата. В съответствие с националната политика за декарбонизация се предвижда постепенно намаляване на производството на електроенергия от лигнитни въглища, като мащабът на икономическото и социалното въздействие на този преход ще бъде най-висок в регионите, където икономиката се основава на добив на въглища и производство на електроенергия от тях - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Тези 3 региона са изправени пред икономическа трансформация през следващите десетилетия и ако не бъдат разработени подходящи планове за диверсификация, растеж и работни места, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, включително прехвърляне на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и бедност", посочва Стоянов.
"Основен приоритет на подкрепата от ФСП за плавен преход към въглеродна неутралност във въглищните региони е намаляване на негативните социални въздействия, свързани най-вече със заетостта, които имат преки последици за поминъка на домакинствата и семействата. За да се постигне това, Фондът приоритетно подкрепя мерки за повишаване на квалификацията и преквалификацията (включително обучението) на работниците и лицата, които търсят работа, в сектори с потенциал за местна заетост (съществуващи работни места или такива, които ще бъдат създадени). Това включва още и оказването на съдействие при търсенето на работа (професионално ориентиране и консултиране, оценяване и валидиране на предходно обучение) на търсещите работа, както и за активното им включване на пазара на труда", отбелязва началникът на отдел "Стратегическо планиране и програмиране“ в Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
)