Изключват шестима от „България може“, сред тях и бивши кадри на „Възраждане“

В текста изрично се посочва, че „провеждането на среща в чуждо посолство без решение на ИС само по себе си съставлява нарушение на устава и е недопустимо“.

На тази основа ръководството прави извод, че са налице всички предпоставки за изключване на Иво Русчев, Александър Арангелов, Севделина Петрова, Николай Дренчев, Венци Стойчев и Красимир Гълъбов.

Ръководството на „България Може“ поиска изключване на шестима свои членове, сред които и бивши депутати от „Възраждане“, съобщиха от партийния им пресцентър.

Искането е за изключване на Иво Русчев, Александър Арангелов, Севделина Петрова, Николай Дренчев, Венци Стойчев и Красимир Гълъбов – членове на Изпълнителния съвет и Контролната комисия, част от които заемат или са заемали ключови позиции в партийното ръководство.

Шестимата системно неизпълняванали уставни задължения, имали и действия с негативен обществен и политически ефект от регистрацията на партията до януари 2026 г. Например за периода от 12 декември 2024 г. до 17 януари 2026 г. от 29 заседания на Изпълнителния съвет – органът, който уставът определя като ръководен за партията, шестимата са пропуснали:

• Севделина Петрова е отсъствала от 15 заседания, или 51% от всички;

• Александър Арангелов – от 13 заседания (45%);

• Венци Стойчев – от 13 заседания (45%);

• Николай Дренчев – от 11 заседания (38%);

• Красимир Гълъбов – от 13 заседания (45%), макар и с право на съвещателен глас като председател на Контролната комисия;

• Иво Русчев е отсъствал от 2 заседания.

В текста се подчертава, че уставът допуска участие и онлайн, което прави големия брой отсъствия „още по-трудно обясним“. Цитира се и чл. 13, буква „г“ от устава, според който „всеки член на партията е длъжен да участва в организационния живот на партията и с поведението си да работи за укрепване на политическото ѝ единство“.

Друг мотив за искането за изключване е липса на реална дейност и неизпълнени функции. Според ръководството, за целия период визираните членове „не са проявили почти никаква активност“, измерима с предложения, анализи или материали за обсъждане в Изпълнителния съвет. Като изключения са посочени отчетите на Николай Дренчев и Александър Арангелов за областите Ловеч и София-област, изготвени „по настояване на заместник-председателя на партията Теодор Димокенчев“.

Севделина Петрова, в качеството си на организационен секретар, не е извършила дейности по изграждане на общински и районни организации, не е създала регистри на партията, не е предприела действия за събиране на членски внос, като е мотивирала това с думите, че „не иска да бъде пъдар“. В прессъобщението се посочва още, че тя не е изготвила в срок пълен и точен финансов отчет и е представила „непълен и неточен вариант“ пред Сметната палата. На 17 януари 2026 г. е освободена от поста си с решение на Изпълнителния съвет.

Николай Дренчев, като председател на Организационния съвет, не е предприел действия по конституирането му и по изработването на правилник. Цитира се негово изявление на заседание на ИС, че няма намерение да изпълнява функциите си, „докато не се убеди, че може да има доверие на хората“.

• регистрация на партията за частичните избори за кмет в район „Искър“ въпреки изрично решение на ИС да не се участва;

• еднолично спиране на поддръжката на профилите на партията в социалните мрежи;

• самоволно определяне на ръководство на районната организация във Варна;

• участие в учредяването на районни и общински организации без изискуемите уставни документи или с участие на лица, които не са членове на партията;

• среща в посолството на САЩ без решение на ИС и без последващ писмен доклад.

Към формалните нарушения се добавят и описания на поведение, определено като „грубо и агресивно“. Най-фрапиращият случай, според прессъобщението, е „заканата на Русчев за саморазправа със заместник-председателя Теодор Димокенчев“, отправена по време на заседание на ИС и отразена в протокол.

Втората голяма група основания за изключване засяга действия с външен ефект. Най-ранният пример е от лятото на 2025 г., когато Николай Дренчев еднолично спира достъпа на партия „Възраждане“ до техния сайт, който контролира. В документа се цитира признанието му, че е действал „с цел личен реванш“ и че е поискал пари, за да възстанови достъпа. Според текста, единствено „бързата реакция на съпредседателя Кузман Илиев“ е предотвратила по-тежки последици.

Кулминацията е описана като „голям скандал“, свързан с решение за имотна замяна в район „Изгрев“ и последвалото задържане от ГДБОП на организирана престъпна група, в която по информация на МВР участва и Бранков. От този момент, се казва в съобщението, „негативното медийно отразяване на партията бе повсеместно“.

След тези събития мнозинството в Изпънителния съвет е призовало шестимата да напуснат доброволно. Вместо това, според партията, е последвала „агресивна реакция“ и интервю на Николай Дренчев, определено като „обща позиция на групата“ и „достатъчно основание за незабавно изключване“.

В заключителната част на прессъобщението се подчертава, че трима от визираните – Севделина Петрова, Красимир Гълъбов и Венци Стойчев – „нито веднъж не съгласуваха нито едно свое действие в СОС с Изпълнителния съвет“. Според текста, самата поява на негативни публикации и коментари е достатъчна, за да се приеме, че с действията си те уронват престижа на партията.