С 11 гласа „за“, три гласа „против“ и без „въздържал се“ парламентарната комисия по отбрана прие Проект на решение за приемане на проект за инвестиционен разход „Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси за военноморските сили“, внесен от Министерския съвет.
Предложеният проект е разработен в съответствие с Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г., с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032 и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г., каза министърът на отбраната в оставка Атанас Запрянов, който представи проекта, предаде БТА. Документът се базира на предложените от американската страна проекти на два договора – за придобиване на мобилна система за брегова отбрана (брегови противокорабни ракетни комплекси) и за придобиване на мултифункционална система за обмен на информация. С осъществяването на проекта за придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси за военноморските сили се постига обновяване и развитие на способности, свързани с морския суверенитет на страната, осигуряване на националния ни принос към Алианса, повишаване на мерките за сигурност и участие в боеспособни формирования в инициативите на НАТО и прекратяване на критичната зависимост от Русия в областта на въоръжението, каза още Запрянов.
Доставката следва да бъде осъществена с договори между правителствата на двете държави, като единият е на стойност над 205 млн. долара, а другият е за близо 3,5 млн. долара, допълни Запрянов. Предвижда се доставката на основното оборудване по първия договор да бъде през 2030 г., а оборудването за обмен на информация да бъде доставено в периода 2027-2028 г., каза още министърът в оствка. Финансовите средства за 2026 г. са в рамките на разходите за отбрана за 2026 г., като ще бъдат предвидени по бюджета на Министерството на отбраната, каза още Запрянов.
На въпрос от Атанас Славов от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ какви са рисковете за изпълнението на проекта, ако се забави приемането на новия държавен бюджет, военният министър в оставка отговори, че, ако не ратифицираме договора, ще трябва да се иска отново отлагане на сроковете за изпълнение.
Запитан от Димчо Димчев от „Възраждане“ дали са предвидени компенсации, ако има забавяне на доставките от страна на САЩ и кое налага високите административни разходи в договора, Запрянов каза, че в листата на доставки всички държави увеличават военните си разходи и който сключи договор по-рано, влиза в схемата за производство. Отбранителната индустрия на САЩ и на европейските ни съюзници е с ограничен лимит и не могат да ги произведат по-рано от 2029-2030 г., допълни Запрянов. По правилата между правителствата на двете държави не се предвиждат компенсации, но това не означава, че американското правителство не санкционира фирмите за забавяне, допълни военният министър в оставка. Санкциите са същите както и за забавяне на доставките към американската армия. По отношение на административните разходи Запрянов посочи, че те са включени в общата сума.
Иво Цанев от „ДПС – Ново начало“ изрази подкрепа за проекта за инвестиционен разход, както и за ратификацията на договорите. Иска ни се всичко да се случва по-бързо, но си даваме сметка, че имаме определен капацитет на бюджетни възможности, каза още Цанев. Това, което се купува, особено когато няма аналози в ЕС и в света, и при условие, че се купува от САЩ, дава допълнителен принос за нашата оперативна съвместимост.
)