Руската инвазия в Украйна и политическото напрежение със Съединените щати ускориха стремежа на Европа да подкрепя чувствителни активи като спътници, които все повече се припокриват с отбраната.
"Европа трябва да има свой собствен суверенен военен облак", каза еврокомисар Кубилюс пред репортери в кулоарите на Европейската космическа конференция.
Очакваше се IRIS2 да стартира през 2030 г., но Кубилюс каза, че някои услуги за правителствата биха могли да започнат година по-рано.
Според Кубилюс това означава, че Европа няма да остане с "нула" услуги през следващите три години, но добави, че "като се имат предвид всички геополитически елементи, трябва да ускорим. Ние сме доста зависими от американските услуги".
Някои инициативи вече са започнати на национално ниво, отбелязва Ройтерс.
Германия е отделила 35 милиарда евро за космическа отбрана и миналата година обедини сили с Франция, за да разработи сателитна система за ранно предупреждение за ракети, наречена "Окото на Один", до началото на следващото десетилетие (след 2030 г.).
ултиотбранителна система от 290 спътника на Европейския съюз, известна като IRIS2, би трябвало да може да започне първоначални комуникационни услуги през 2029 г., което отбелязва ускоряване на усилията на блока в космическата индустрия, заяви във вторник комисарят на ЕС по отбрана и космос Андрюс Кубилюс, предаде Ройтерс.
IRIS2 е отговор на компанията на Илон Мъск Starlink и на други бързоразвиващи се интернет мрежи и ще има криптирана мрежа за правителствата и публичните агенции на ЕС, както и ще осигурява високоскоростен Wi-Fi за европейските граждани.
Въпреки че до IRIS2 остават няколко години, миналата седмица ЕС стартира GOVSATCOM, който свързва осем спътника от пет държави от ЕС, за да предостави някои първоначални комуникационни услуги на правителствата и военните във всички 27 държави членки.
Наваксването с възможностите за ранно предупреждение за ракети и за изстрелване на спътници остава предизвикателство, каза той. Темпът на изстрелване на спътници от ЕС изостава значително от този на SpaceX на Мъск, предаде БНР.
)