Майдел: Целта на цифровите регулации на ЕС не са глобите, а спазването на правилата от платформите

Г-жо Майдел, до каква степен Европейската комисия е готова да упражнява ефективен надзор над гиганти като „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google) и „ТикТок“ (TikTok) и как България ще участва в този процес?

Може ли Актът за цифровите услуги да се разглежда като част от по-широката стратегия на ЕС за технологичен суверенитет – заедно с Акта за цифровите пазари, Акта за изкуствения интелект и регулациите за данните?

Европейската комисия вече разполага с преки правомощия за надзор над големите онлайн платформи, а целта на новото цифрово законодателство на ЕС не е налагането на глоби, а гарантирането на спазването на европейските правила. Това подчертава в интервю за БТА евродепутатът Ева Майдел от групата на Европейската народна партия (ГЕРБ-СДС), съдокладчик на Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act).

Разговорът е проведен в рамките на инициатива, подкрепена от Европейския парламент и посветена на прилагането на европейското законодателство в България. В интервюто Майдел коментира готовността на Европейската комисия да упражнява ефективен надзор над големите технологични компании, ролята на националните институции, ограниченията върху насочената и персонализирана реклама и мястото на новите регулации в по-широкия дебат за технологичния суверенитет на ЕС.

- Европейската комисия вече не е само наблюдател. С влизането в сила на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), Законодателния акт за цифровите пазари (DMA) и Законодателния акт за изкуствения интелект (AI Act) тя разполага с преки правомощия по отношение на компании като „Мета“ (Meta), „Гугъл“ (Google), „ТикТок“ (TikTok) и „Епъл“ (Apple). За мен обаче е изключително важно процедурите по налагане на глоби да не се възприемат като „събиране на пари“ от големите технологични компании. В Европа не използваме глобите като форма на мита или данъци – те са инструмент, с който платформите се насърчават да спазват нашите правила.

По отношение на България – националните институции като Комисията за регулиране на съобщенията, Съветът за електронни медии и Комисията за защита на конкуренцията имат роля да събират информация и да сигнализират Европейската комисия за предполагаеми нарушения. От своя страна Комисията разполага с достатъчно инструменти, за да извършва проверки и да влиза в различни процедури с платформите.

Законодателният акт за цифровите услуги забранява таргетираната реклама към деца и използването на чувствителни лични данни. Очаквате ли тези ограничения да променят бизнес моделите на платформите? Какви са гаранциите срещу политически натиск чрез прилагането на Акта за цифровите услуги?

- Това не е нещо ново за Европа. Европейските граждани очакват държавите членки и Европейският съюз да защитават техните права и да им осигуряват сигурност. Ако дадена платформа иска да оперира на пазар от над 500 милиона потребители, тя трябва да се съобразява с тези очаквания.

В българския контекст можем да си припомним началото на руската инвазия в Украйна, когато имаше случаи на премахване на съдържание, критично към Русия, което предизвика сериозно обществено недоволство. Заедно с моя екип проведохме редица срещи с представители на „Мета“, а в резултат компанията организира събития в София, на които разясни как функционират механизмите ѝ за модериране на съдържание.

Реалността е, че за големите платформи мащабът на пазара има значение. Българският пазар е сравнително малък и затова към него не се прилага специален индивидуален подход, а общият европейски модел. Именно това е и гаранцията, че нито сегашни, нито бъдещи правителства или институции ще могат да упражняват ефективен политически натиск върху онлайн платформите.

- Аз не съм сред тези, които смятат, че технологичният суверенитет може да бъде постигнат единствено чрез законодателство и глоби. В съвременния свят, особено в сферата на технологиите, е трудно да се говори за пълен национален или дори европейски суверенитет. В Европейския парламент редовно обсъждаме дали Европа може самостоятелно да произвежда всички необходими ѝ полупроводници – засега отговорът е отрицателен. Същото важи и за създаването на модели на изкуствен интелект от мащаба на „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT).

По-важното обаче е, че това не е непременно проблем. Европа трябва да намери свой собствен модел на технологично развитие, който не е задължително да следва американския. Ключово е традиционните европейски индустрии да не изпуснат тази технологична вълна и да се модернизират.

Грешка е да се мисли, че целта на това законодателство е да ограничи присъствието на големите американски технологични компании в Европа. Няма как да накараме хората да спрат да използват платформи като „Фейсбук“ (Facebook), нито това е нашата цел. Целта ни е тези платформи - „Фейсбук“, „Екс“ (X) и останалите - да спазват европейските правила.

Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон постави въпроса защо позволяваме на външни компании да оказват толкова силно влияние върху децата ни. За мен няма значение дали тези компании са американски или не. Фактът, че децата прекарват часове в тези платформи, означава, че трябва да разбираме как работят техните алгоритми.

Често давам краен, но показателен пример. Има държави, в които технологиите са изненадващо добре развити, и една от тях е Иран. Там изкуствен интелект се използва за проследяване дали жените спазват изискванията на шериата за покриване на косите и лицата си, включително при шофиране. Това води до налагане на ежедневни санкции - от глоби до лишаване от свобода. В Европейския съюз използването на изкуствен интелект за лицево разпознаване е силно ограничено - именно защото личните свободи и права са основна част от европейската идентичност. Това разбиране ни отличава не само от Иран и Китай, но в известна степен и от нашите партньори в Съединените щати.