"За това време войските на Сталин достигат Берлин - 2026-та може да се окаже много лоша за Путин"

Провоенните руски блогъри бяха разгневени и заявиха пред милионната си аудитория, че "вашите кораби са пленени, а в отговор на тези шамари вие само изразявате загриженост, вместо да изтръгнете черния дроб на врага“.

Миналата седмица Русия категорично отхвърли плана на европейските и украинските преговарящи за създаване на миротворчески сили, които да гарантират бъдещо прекратяване на огъня.

Експертите смятат за повратна точка факта, че войната в Украйна вече продължава по-дълго от така наречената "Велика отечествена война“, на която Кремъл е придал сакрален статут. Двете войни в Русия постоянно се сравняват и резултатът не е в полза на Владимир Путин, пише The Wall Street Journal.

Годината започна зле за руския президент. Войната в Украйна продължава толкова дълго, колкото и Великата отечествена война, както Москва нарича участието на Съветския съюз във Втората световна война: 1418 дни. За това време войските на Сталин достигат Берлин, но напредъкът на Путин е по-скромен. През миналата година руските войски са превзели по-малко от 1% от територията на Украйна. При такова темпо на Русия ще й е нужна още една година, за да достигне границата на Донецка област и да установи контрол над територията, която Путин изисква от Украйна като предварително условие за мир.

А Путин бързо губи съюзници от своята "ос на злото" и довежда икономиката на Русия до абсолютно жалко състояние, което вече започва да се отразява дори на неговите приятели олигарси, смята анализаторът на WSJ Ейми Найт, автор на книги за Владимир Путин.

Бързото залавяне от американските военни на президента на Венецуела Николас Мадуро и съпругата му на 3 януари още веднъж подчерта военната слабост на Русия. Както отбеляза руският политолог Абас Галямов: "Блестящият успех на американците, които показаха с примера от Венецуела, който всъщност прилича на "специална военна операция“, още повече деморализира жителите на Русия – както обикновените хора, така и елита. Контрастът между високата ефективност на американските военни и специални служби и поразителната неефективност на техните руски колеги е просто прекалено очевиден“. Фактът, че Мадуро беше най-важният съюзник на Кремъл, влоши ситуацията.

Друг неприятен инцидент за Путин бе ситуацията, когато САЩ заловиха петролния танкер "Маринера“, който с пълна скорост пътуваше към Русия, придружаван от руски кораби и подводница.

Към проблемите на Путин се добави и фактът, че неговият дългогодишен съратник Дмитрий Козак, който наскоро подаде оставка заради войната в Украйна, миналия месец публикува амбициозна програма за реформи в едно от водещите руски медии. Според руския политолог Олег Иванов, "документът наистина впечатлява със своята смелост, особено на фона на настоящата политическа риторика. По същество това е програма за дълбока трансформация на ключови държавни институции, предназначена да отговори на глобални и вътрешни предизвикателства“.

Путин винаги може да накара Козак да млъкне. Но когато през февруари 2022 г. той обяви плановете си за нахлуване в Украйна, Козак не бе единственият член на Съвета за сигурност, който предупреди за последващите действия. Председателят на Съвета Николай Патрушев (който беше понижен в длъжност, но остава в съвета) също изрази опасенията си.

А тези, които подкрепиха военните амбиции на Путин, сега са много недоволни. Войната в Украйна струва много скъпо на Русия и на местните олигарси. Според списание Economist, от началото на 2025 г. до средата на октомври са загинали най-малко 100 000 руски войници. Фронтовата линия се превърна в "зона на поражение“, където безпилотни самолети унищожават до 80% от техниката и личния състав.

Общите военни разходи на Русия през 2025 г. се оценяват на 15,5 трилиона рубли — в номинално изражение това е пет пъти повече, отколкото през 2021 г. Тук не са включени разходите за поддържане на завзетите от Русия украински територии или плащанията на войниците и техните семейства. През ноември 2025 г. приходите от петрол и газ са спаднали с 34% в сравнение с предходната година. За да покрие рекордния бюджетен дефицит за 2025 г. (очаква се той да възлезе на 72 милиарда долара, или 2,6% от брутния вътрешен продукт) и да финансира военните действия, руската ставка на данък добавена стойност върху стоките и услугите на 1 януари се увеличи от 20% на 22%.

Високите лихвени проценти за борба с инфлацията, предизвикана от войната, потиснаха инвестициите. Олег Дерипаска, лоялен към Путин олигарх, наскоро публикува линк към редакционна статия в руски вестник, в която се критикува неспособността на правителството да създаде здравословен инвестиционен климат. В редакционната статия се твърди, че "следващата година не може да мине, разчитайки на инерцията“, и се съдържа призив към ръководството на страната "да се съсредоточи върху създаването на надежден и развит пазар на капитал и финансови услуги“. Допълнителен повод за разочарование на елита е, че неговите членове не могат да получат достъп до своите милиарди частни активи, блокирани в европейски банки.

Путин е способен да потиска недоволството на обикновените руснаци с помощта на репресии, но не може да продължи този конфликт без подкрепата на кремълското си обкръжение. Тази подкрепа може да бъде подкопана, ако САЩ предоставят на Украйна оръжията, необходими за противодействие на руските безпилотни самолети и ракети. Затова уморените от войната колеги – и приближените на олигарсите – напълно могат да окажат натиск върху Путин, за да седне на масата за преговори с мирен план, който Украйна би могла да приеме.

Междувременно Путин може да загуби още един съюзник: в Иран продължават протестите, а на 10 януари Доналд Тръмп изрази подкрепата си към протестиращите, заявявайки готовността на САЩ да помогнат на иранския народ.