Повечето германци се чувстват обременени от високите цени на храните, отчита проучване

От Федералната асоциация на потребителите настояват за въвеждане на задължително етикетиране в търговските обекти, което да прави видими т.нар. скрити ценови увеличения, като намаляване на количеството или промяна в качеството на продуктите.

Председателят на асоциацията Рамона Поп посочва, че въпросът за разходите за живот има сериозно обществено и политическо значение.

С покачването на цените на енергията след руската инвазия в Украйна инфлацията в Германия достигна 6,9 на сто през 2022 г. и се задържа на 5,9 на сто през 2023 г. – най-високите равнища от обединението на страната през 1990 г.

През 2024 г. потребителските цени показаха признаци на стабилизиране, като инфлацията се понижи до 2,2 на сто за цялата година и се доближи до целта от 2 на сто, поставена от Европейската централна банка.

Икономистите обаче очакват инфлацията да остане над прага от 2 на сто и през 2025 г., тъй като цените продължават да нарастват, особено в сектора на услугите.

Въпреки забавянето на инфлацията при хранителните продукти много от тях остават значително по-скъпи в сравнение с нивата отпреди пандемията от коронавирус.

По-голямата част от населението в Германия се чувства обременена от покачването на цените, като най-силно се усеща поскъпването на хранителните продукти. Това показва представително проучване на института за изследване на общественото мнение Форза (Forsa), поръчано от Федералната асоциация на потребителите (vzbv) и цитирано от ДПА, предава БТА.

Според данните 58 на сто от анкетираните заявяват, че се тревожат за нарастващите разходи за живот и за финансовото състояние на своето домакинство. Останалите 42 на сто от около 1000 анкетирани през ноември миналата година посочват, че се притесняват слабо или изобщо не изпитват притеснение.

Най-осезаемо повишението на цените се усеща при хранителните продукти – така отговарят 68 на сто от участниците в проучването. За 16 на сто най-силно е поскъпването в сектора на енергията. Разходите за здравеопазване, включително здравни осигуровки и грижи, са посочени от 11 на сто като най-значително увеличени. Мобилността, включително разходите за транспорт и горива, е отчетена от 4 на сто от анкетираните. Два процента не са дали отговор.