Последно сбогом с великия Димитър Пенев! "Четата" му от САЩ'94 го изпрати със сълзи и аплодисменти

Днес се прощаваме с великия Димитър Пенев, който почина внезапно преди дни.

Първи с легендата се сбогуваха футболистите от отбора, който под ръководството на Пенев, завоюва четвърто място на Мондиала в САЩ през 1994 г. Играчите изпратиха своя наставник и приятел със сълзи и бурни аплодисменти.

Поклонението започна в 10:00 часа на Националния стадион "Васил Левски". Най-големият български треньор и легендарен футболист ни напусна на 80-годишна възраст.

Христо Стоичков сподели лични спомени и емоционални думи за Димитър Пенев, с когото се сбогува днес. Камата отдаде последна почит на легендарния треньор и говори за влиянието му както във футбола, така и извън терена.

С много лична и човешка оценка Мартин Петров говори за влиянието на Стратега не само върху собствената си кариера, но и върху поколения български футболисти.

"Димитър Пенев беше винаги усмихнат и винаги загрижен за нас. Имах щастието да работя много години с него. Научи ме на много неща. До последния ден той беше усмихнат и помагаше на всеки. Само може да си спомняме за него с най-хубавото. Това е животът."

"Той ми даде пътя и от него тръгна всичко в моята кариера и не само в моята. Българският спорт и целият свят загуби един добър човек. Винаги усмихнат и добронамерен. Той не беше мразен от никой. Да си представяме неговата усмивка и неговите интервюта. Той е велик. Добър човек, стъпил здраво на земята, въпреки всичките му успехи."

"С момчетата си спомняме историите, които сме имали с него. За позитивните неща, през които минахме заедно – разказа Димитър Бербатов. Помним шанса, който даде на всички нас, за да стартираме нашите кариери. Поклон пред всичко това, което направи. Съболезнования на близките му. Ще имаме възможността да изкажем сега нашия респект. Тъжен ден. Сърцата на всички ни плачат. Не мисля, че имаше някой, който може да каже нещо лошо за Старшията. Независимо от кой отбор играеш, какви възгледи имаш за футбола, кой подкрепяш. Той беше като обединител. Под някаква форма винаги остана верен на себе си. Суетата му беше чужда. Може би сте забелязали, че това го държеше здраво на земята. Бе като баща на всички ние, млади момчета, които тогава тръгвахме да катерим нашите върхове. Той наистина бе като втори баща за всички нас.