Влизането на България в еврозоната с удължителен бюджет не е технически проблем, но е ясен сигнал за сериозни управленски дефицити. Това заяви в предаването "120 минути" по БТВ икономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който в момента е член на Фискалния съвет.
„Банката не отпуска кредити, а действа като платец от името на бюджета. Това не е нито естествено, нито практично и не носи никаква полза от гледна точка на дефицита“, посочи той.
„Историята показва, че дори държави с нисък дълг могат да изпаднат в неплатежоспособност. Доверието е всичко. Когато го загубиш, нивото на дълга вече няма значение“, предупреди икономистът.
Според Дацов държавният дълг често се използва като политически инструмент, който замъглява реалността.
„Това е отложено потребление. Хората харчат повече днес, защото не им вдигаш данъците, а сметката остава за следващите поколения“, каза той.
По отношение на еврозоната Любомир Дацов беше категоричен: тя не прави страните автоматично по-богати.
„Еврозоната дава възможност. От нас зависи дали ще я използваме. Тя позволява по-бързи реформи, но без знания, воля и смелост – ефектът може да бъде пропуснат“, подчерта той.
По думите му законът позволява подобно решение, но начинът, по който е приложен, поражда повече въпроси, отколкото дава отговори. „При равни други условия винаги е по-добре да има редовен бюджет. Но при два внесени проекта, които професионално трудно могат да се нарекат нормални бюджети, удължителният вариант се оказа по-малкото зло“, коментира Дацов. Той обаче е категоричен, че направените промени – включително увеличението на всички доходи в обществения сектор – са извършени в разрез с основни икономически правила. Според него е използвана инфлацията в края на годината, вместо средногодишната инфлация, което противоречи на духа на закона.
„Няма да кажа, че е незаконно, но е в противоречие с принципите, върху които трябва да се прави бюджетна политика“, подчерта икономистът. Особена критика Дацов отправи към решението общините да получат достъп до между 800 и 900 млн. лева чрез Българската банка за развитие.
Според него така се изпраща политически сигнал към избирателите – чрез повишаване на доходи и разходи в навечерието на избори, без реална дългосрочна визия. Един от най-сериозните проблеми, по думите на Дацов, е продължаващата практика България да приема бюджети с дефицит дори при икономически растеж над 3% и почти „прегрял“ пазар на труда.
„По дефиниция не може да имаш дефицит при такива условия. Освен ако не казваш на макроикономиката: "гледай си работата’“, заяви той. Това е осмият пореден бюджетен дефицит, който се представя като нещо нормално и дори перспективно – тенденция, която крие сериозни рискове. Дацов направи паралел с кризата от 1996–1997 г., като подчерта, че днес условията са различни – България е в еврозоната, част е от европейските механизми и разполага със силен частен сектор. Въпреки това той вижда тревожни сходства в политическото поведение.
В навечерието на поредни избори икономистът призова гражданите да бъдат по-взискателни. „Да не четат само заглавията и 10 точки от програмите. Да търсят цели управленски визии и да четат ‘ситния текст’. Пропуснатите възможности са наша обща отговорност“, заключи Любомир Дацов.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)