Петър Ганев: Голямото поскъпване беше през 2022 и 2023 г. заради пандемията и войната и няма общо с еврото

"От 2020 до 2025 г. натрупаната инфлация е над 40%. При някои храни и при ресторантите говорим за дори над 80% увеличение за 5–6 години", посочи той.

В момента, по думите му, инфлацията е значително по-ниска. "Сега не сме в ситуация с 20% инфлация. Говорим за около 5–5,5%. Очакването е това ниво да се задържи, без да има сериозен допълнителен ефект от въвеждането на еврото", каза анализаторът.

Той отбеляза, че инфлацията в региона е сходна, независимо от валутата.

Регионално инфлацията е такава – и в Сърбия, и в Северна Македония. В Румъния е дори двойна заради по-големи бюджетни проблеми. Това показва, че не всичко е въпрос на еврозона, а на пазарни и структурни фактори, обясни Ганев.

По отношение на доходите анализаторът отбеляза, че България постепенно се доближава до страните от Централна Европа.

Голямото поскъпване беше в края на 2022 и през 2023 година, след пандемията и началото на войната, и не е пряко свързано с еврото. Това заяви в ефира на "Здравей, България" старши анализаторът в Института за пазарна икономика Петър Ганев.

По думите му при някои храни дори може да се очаква стабилизиране или понижение на цените, ако пазарните механизми заработят ефективно. Според старши анализаторът в Института за пазарна икономика Петър Ганев настъпва съществена промяна в макроикономически план.

"Променя се макроструктурата на цялата ни монетарна политика. Добре е да се каже ясно – 28 години валутен борд, безспорно най-успешната реформа на целия преход, приключи. Както казваме – започна еврото, свърши бордът. Той изпълни функцията си", заяви Петър Ганев.

Той припомни, че през годините темата за курса лев–евро често е пораждала спекулации и страхове. "Постоянно имаше разговори – курсът надценен ли е, подценен ли е, дали няма да го сменят в последния момент. Всички тези страхове отшумяха. Той остана същият 28 години и в крайна сметка влизаме в еврозоната точно по този начин", каза той.

Според него еврозоната носи ясни позитиви за оценката на страната. "Няма вече валутен риск, външният дълг е в собствената ти валута. Но в оценките влизат и негативи – продължаващата политическа нестабилност и проблемите с бюджетната процедура. Четири от последните пет години влизаме без приет бюджет", подчерта той.