Патриарх Даниил: Господ ни е дал свобода, велик дар е това

„Стремим ли се да придобиваме Христовите добродетели, годината и времето и животът ни ще бъдат изпълнени с Божите благословения. Нека Господ даде мирна, здрава, благословена 2026-та година“, добави той.

След тържествената литургия патриархът ще отслужи и молебен за новата 2026 година.

Господ ни е дал свобода, велик дар е това. Това означава, че ни е дал възможност да избираме бъдещето си – какви да бъдем, към какво да се стремим, какво да придобиваме. Това каза българският патриарх Даниил, преди да възглави днес тържествената света литургия за празника Обрезание Господне и за празника на свети Василий Велики.

„През новата година нека Бог ни помага да възрастваме в познанието на истината, която е Той, в познаването на Бога. Тази истина, която ще ни направи свободни и която ни прави свободни, за да можем да избираме това, което е полезно за нас.  Така новата година действително да бъде полезна, да се обогатяваме с благодатните дарове на вярата, милосърдието, любовта. Тази нова година, 2026-а от раждането на Господ Иисус Христос по път, да бъде за нас действително изпълнена с Божите благословения“, каза още патриархът.

На 1 януари честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус. Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г. Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.