България е получила даром 70 млрд. лева от чужди държави и фондове

На практика над 90% от предоставените даром средства са по линия на членството в ЕС. Най-голямо е финансирането по оперативните европрограми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).

България е получател на грантове и от редица държави – САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.

Расте и вноската ни

в общия бюджет - размерът й зависи от икономиката. Но България остава сред държавите членки на ЕС, които получават повече, отколкото внасят.

Членството в ЕС струва на всеки българин по 137 евро годишно, показват изчисления на Euronews към 2023 г. Но пък от изплатените от евробюджета средства на всеки и български гражданин се падат по 436 евро годишно - или три пъти повече от внесеното.

Къде колко

Около 1/3 от безвъзмездното европейско финансиране за България отива за сектор "земеделие". По 10-15% се инвестират в инфраструктура, транспорт, околна среда, конкурентоспособност и иновации. Близо 10% са средствата за човешки ресурси.

Още факти

Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове – София, Пловдив, Бургас, посочват анализаторите от ИПИ.

Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.

Най-многобройни са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.

Мащабен анализ на Института за пазарна икономика разбива на пух и прах пропагандата на псевдопатриотични и антиевропейски партии и политици, които тръбят, че България плаща все по-големи вноски в бюджета на ЕС, а "нищо не получава".

Истината е, че от десетилетия страната ни има достъп до многомилиардните фондове на Европейския съюз и винаги е била на плюс - безвъзмездните евросредства неизменно превишават, и то значително, членския ни внос, показват обективните и лесно проверими факти, пише "Сега".

След началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България е получила близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране, показва проучването на ИПИ. Колосалната сума включва различни дарители - държави, институции, фондове, но основната част са именно средства, предоставяни от ЕС - по предприсъединителните фондове (САПАРД, ФАР и т.н.), по оперативните програми и т.н.

Безвъзмездните средства постоянно се увеличават - и като номинална стойност, и спрямо брутния вътрешен продукт, тоест стават все по-значима подкрепа за българските граждани, институции, фирми. "Докато в първите години безвъзмездното финансиране не достига и 1% от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП", изтъкват от ИПИ.

А и ползите от членството ни в ЕС не се измерват с прости бакалски сменки от типа "взел-дал". Те са в подобряването на пътищата и водоснабдяването, околната среда, модернизацията на фирмите и на институциите и т.н.  Отделна тема е как българските политици и чиновници успяват да извратят оползотворяването на евромилиардите в усвояване и откровено източване.

Европарите са важна част от приходите в държавната хазна. Делът на схемите на безвъзмездно финансиране (помощи, дарения, средства за агросектора) в националния ни бюджет след присъединяването към ЕС доближава 7%. Пиковете от около 10% са през 2015 и 2022 г. - това са годините, в които приключват сроковете по оперативните програми и обичайно "усвояването" се пришпорва, за да не се губят неоползотворените средства.

Прословутият ПВУБългария получава значителна финансова подкрепа от Европейския съюз (ЕС) и за изпълнение на своя План за възстановяване и устойчивост - ключов източник на средства за справяне с последиците от КОВИД-пандемията и за модернизация на икономиката.

На 29 декември страната ни получи най-голямото си плащане по ПВУ досега — 1,47 млрд. евро (то е трето по ред плащане). Общата сума на безвъзмездните средства по плана за България е над 5,6 млрд. евро. През отиващата си година получените средства от ЕК по този механизъм възлизат на около 1.9 млрд. евро.

Средствата щяха да са още повече, но Брюксел блокира стотици милиони - заради неизпълнени реформи и ангажименти, свързани най-вече с борбата с корупцията. А не е само ПВУ, заради корупция, скандали, некадърни и лениви чиновници и неспазени срокове България е загубила значителни инвестиции от ЕС през годините.