На 31 декември, възпоменавайки преподобна Мелания Римлянка, Църквата почита паметта на две Мелании - баба и внучка.
Между тия свети жени била и Мелания, вдовица на окръжния римски управител, която от 20-годишна възраст се посветила на служене Богу, изучавала Свещеното Писание под ръководството на блажени Йероним, помагала на бедните и страдащите.
Желанието ѝ да се поклони на светите места и да изучи монашеския живот я довело на Изток. Там тя посещавала отшелници, строила манастири, болници, страноприемници. От Йерусалим, с писма убеждавала своите роднини и приятели в Рим към същия живот.
В IV в. няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, потърсили убежище в Рим. От тях римските християни узнали за подвизите на отшелници и за монашеския живот, по онова време - още малко известен на Запад. Тия разкази възбудили силна вяра у тях. Жените от висшето римско общество се отказвали от светските удоволствия и разкошния живот и употребявали всичкото си богатство за подпомагане бедните, за откупуване на пленените, за построяване и украсяване на църквите.
Престарялата Мелания се върнала във вечния град, за да се види със семейството и своите приятелки преди смъртта си. Внучка ѝ, която носела нейното име, била омъжена за един от най-богатите и знатни граждани в Рим на име Апиниан. Сама тя притежавала огромни имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка. Но всичкото си имущество те смятали като притежание на Бога и бедните. При грамадното богатство не си позволявали никакъв разкош, а всичко раздавали на нуждаещите се.
Пожелали и те да посетят Изтока и тръгнали натам. По целия път раздавали щедра милостиня, строили църкви, манастири и откупували пленници. Заселили се в Йерусалим. Скоро след пристигането им там, Мелания починала (410 г.), а нейната внучка продължила делата ѝ. В тясна килия на Елеонската планина тя прекарвала дните си в молитва и милосърдие под духовното ръководство на Блажения Йероним.
)