Учените предполагат, че подобни гиганти може да са съществували и в други части на древния океан и сега изследователите възнамеряват да търсят подобни находки по целия свят.
Международен екип от палеонтолози откри най-старата известна гигантска хищна акула, принадлежаща към рода на съвременните ламнообразни акули – групата, която включва днешните големи бели акули. Това чудовище е бродило моретата край бреговете на днешна Северна Австралия преди приблизително 115 милиона години – много преди появата на китовете, мегалодоните и повечето други морски гиганти.
Изследването е публикувано в списанието Communications Biology (ComBio). Това е представител на семейството кардиобионтиди – древни мегахищни акули, известни преди това предимно от находки не по-стари от 100 милиона години. Нови данни отлагат появата на тези морски суперхищници с 15 милиона години назад.
Вкаменелостите са открити на брега близо до Дарвин, в регион, който през периода Креда е образувал дъното на древен океан, свързващ Гондвана и Лавразия. Тази област вече е известна с открития на плезиозаври и ихтиозаври, но новите останки показват съществуването на още по-впечатляващ хищник, съобщава БТВ.
Изследователите са анализирали пет прешлена, всеки с диаметър приблизително 12 сантиметра. Те са открити в края на 80-те и 90-те години на миналия век, но дълго време остават в музейни колекции без подробен анализ. Именно повторното изследване на тези екземпляри им е позволило да преосмислят значението им.
Според изчисленията на учените, дължината на тялото на акулата е могла да достигне 8 метра. За сравнение, съвременните големи бели акули рядко надвишават 6 метра. Този прародител обаче е живял в епоха, когато ламнообразните акули едва са започвали еволюционния си възход. Скелетите на акулите са съставени от хрущял, който е изключително слабо запазен във вкаменелостите. Следователно, повечето находки се състоят от зъби, които акулите губят през целия си живот. Прешлените обаче позволяват по-надеждна оценка на размера на тялото.
Екипът е използвал данни от съвременната ихтиология, компютърна томография, математически модели и сравнения с живи акули. Това им позволи да реконструират вероятния външен вид на древния хищник, който според учените би изглеждал почти като „съвременна гигантска акула“.
Едно от ключовите открития на изследването е, че „акулоподобната“ форма на тялото се е оказала изключително успешна от еволюционна гледна точка. До средата на Креда ламноподобните са достигнали върха на хранителната верига – и основният им телесен план е останал практически непроменен оттогава.
)