Новият план за мир в Украйна: Кои са ключовите точки?

Според него основният препъникамък остава териториалният въпрос и статутът на Донбас.

Табаков подчерта, че светът се завръща към принципите на „реалполитик“, където водеща е силата, а не международното право.

Друга голяма тема в анализа бе нарастващата уязвимост на европейския пазар спрямо китайския износ.

Беше засегната и ситуацията в съседните на България държави - Сърбия и Румъния, където протестите срещу корупцията продължават.

В студиото на „Здравей, България“ международният анализатор Мартин Табаков направи обзор на ключовите геополитически събития и предизвикателствата, пред които е изправена Европа в края на годината. Той коментира резултатите от срещата между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, както и новите баланси на силите в глобален мащаб.

Въпреки позитивните сигнали след срещата Тръмп-Зеленски, анализаторът остава скептичен по отношение на бързото постигане на консенсус.

„Ако се абстрахираме от реториката, за съжаление, включително и тази последна среща според мен не бележи кой знае колко обещаващи резултати. Има като че ли тук-таме някакви форми на повик, включително по отношение на това, че украинци и руснаци като че ли са се поразбрали под каква форма ще оперира АЕЦ в Запорожие, но това е много малко на фона на голямата тема“, обясни Табаков.

„Киев започна да прави компромиси, включително приемайки американската теза, че там може да се създаде някаква форма на свободна икономическа зона, придружена с демилитаризация. Това обаче означава, че украинските въоръжени сили трябва да се оттеглят от позициите си, което Киев обвързва с реципрочно оттегляне от страна на Руската федерация - нещо, което Русия априори отхвърля“, допълни той.

„Това, което дефинира отношенията, е не правото, а силата. Европа, за да оцелее, трябва да развие едно субективно собствено съзнание, за да намери това, което да ѝ даде стимул - дали ще са ценности, дали ще е цел, някаква мотивация, за да бъде устойчива в средата, в която съществува“, подчерта анализаторът. Той припомни, че ЕС вече е предприел стъпки в тази посока с програма за инвестиции в отбраната на стойност 150 милиарда евро.

„Европейският пазар става все по-уязвим на китайския експорт. Ние, европейците, позволяваме той да се реализира тук, но няма реципрочна стъпка. Много по-трудно е за европейския производител да изнася своите стоки в Китай заради протекционизма на въпросната държава и това е нещо, което трови нашите отношения“, обясни Мартин Табаков.

Той уточни, че в Румъния недоволството се подсилва от най-големия бюджетен дефицит и най-високата инфлация в ЕС. По отношение на Сърбия, анализаторът отбеляза, че мандатът на Александър Вучич е към своя залез: „Освен системните протести, Сърбия получи и два американски шамара - единият е свързан със санкциите върху руски производители на петрол, а другият - с оттеглянето на проекта на семейство Тръмп за инвестиции в Белград“.