Експертната организация състави отворено писмо с въпроси до Вълчев заради обществена поръчка за укрепителни дейности на републикански път III-505 „Малево – Корен“ при км 9+300.
От документите става ясно, че отпуснатата сума за проекта е внушителна - 1 470 000 лева без ДДС. Този милион и половина е предвиден за реконструкция на отсечка от едва 150 метра.
Ето какво гласи цялото писмо на ИПБ до председателя на Управителния съвет на АПИ:
В тази връзка отправяме следните въпроси:
1. Кой е подготвил количествената сметка, заложена в обществената поръчка? Кое областно пътно управление (ОПУ) на АПИ я е подало към централната администрация? Чии подписи стоят под идейния проект?
5. Възможно ли е при наличие на едни и същи членове в различни оценителни комисии да се установи зависимост между състава им и избора на конкретни изпълнители?
Убедени сме, че само пълната прозрачност може да ни спаси от корупцията и да възстанови общественото доверие в институциите".
Специалисти от Институт за пътна безопасност (ИПБ) попитаха шефа на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) Йордан Вълчев редно ли е ремонт на третокласен път да струва милион и половина за отсечка от 150 метра.
"Съгласно обявените данни, стойността на проекта възлиза на 1 470 000 лева без ДДС за участък от едва 150 метра, което прави приблизително 10 милиона лева на километър. Подобна цена изглежда несъразмерно висока за третокласен републикански път и поражда сериозни съмнения относно начина на остойностяване, оценяване и възлагане на поръчката", анализират пътните експерти от ИПБ.
"Във връзка с обществена поръчка, включваща изготвяне на технически проект и извършване на „трайни, възстановителни и укрепителни дейности на републикански път III-505 „Малево – Корен“ при км 9+300“, се обръщаме към Вас с искане за публична информация и конкретни отговори.
Съгласно обявените данни, стойността на проекта възлиза на 1 470 000 лева без ДДС за участък от едва 150 метра, което прави приблизително 10 милиона лева на километър. Подобна цена изглежда несъразмерно висока за третокласен републикански път и поражда сериозни съмнения относно начина на остойностяване, оценяване и възлагане на поръчката.
2. Кой е изработил методиката за оценка на обществената поръчка – кой отдел на АПИ и кои конкретни служители? Или, в дух на откровеност, може ли АПИ да посочи и дали външна консултантска фирма е подготвила методиката и я е предоставила на съответното ОПУ?
3. Води ли АПИ регистър на служителите, които участват в определянето на индикативните бюджети на обществените поръчки на база количествено-стойностни сметки и експертни оценки?
4. Може ли АПИ да публикува списък на членовете на оценителните комисии, участвали в обществени поръчки на агенцията през последните пет години?
В случай че тази информация не бъде предоставена публично, заявяваме, че възлагането на поредна „безвъзмездна и независима проверка“ на познато и традиционно използвано от АПИ неправителствено образувание не би могло да замести реалната институционална прозрачност, нито да разсее обществените съмнения по този случай.
)