На прага на нови избори: Трябва ли да има промени в Изборния кодекс?

Андреев тълкува това, че всички парламентарни групи, които се явиха на консултации при президента, смятат, че едновременно трябва да се "отвори Изборният кодекс", но е абсолютно неправилно това да се прави преди избори.

Според Симонски диференциацията е на база детайлите и това кой има изгода и чии интереси стоят за промените в Изборния кодекс.

Андреев изтъкна, че първо трябва да се запитаме какво трябва да решим с тази технология.

Изборният кодекс се нуждае от внимателни и добре обмислени промени. Около това мнение в ефира на Нова нюз се обединиха бившият председател на ЦИК Александър Андреев и бившият председател на Държавна агенция „Електронно управление” Красимир Симонски.

"Тълкуването е на фона на необходимостта да бъде осигурена една среда, от която да се възползва една или друга политическа сила. Но, разбира се, не трябва винаги да абсолютизираме, защото има неща в Изборния кодекс, които при всички случаи трябва да бъдат пипнати. Причината е, че от 1 януари 2025 г. влиза в сила район „Чужбина“. Въпросът е дали може да се организира гласуването там и по какъв начин", подчерта той.

Експертът припомни, че има още нерешени въпроси с този район, а именно "дали имаме избирателно тяло, което може да осигури гласуването и как ще бъдат номинирани кандидатите с оглед обстоятелството, че има двойно гражданство и изискване за уседналост в България през последните 18 месеца", припомни бившият шеф на ЦИК.

Андреев допълни: "Как ще бъдат разпределени мандатите по отношение на район „Чужбина“ и какви ще бъдат границите – кои държави ще се включват вътре? Дали целият свят извън България, или нещо друго? Въпросите за предизборната кампания и всички останали въпроси, които са свързани, включително и до това кой ще бъде в РИК".

"Това, което в момента се обсъжда, е кой от тези варианти е най-удачен за България. Първият въпрос е с какво разполагаме? Разполагаме с едни много добри машини, които са от най-високия клас за машинно гласуване. По най-груба статистика, откакто сме започнали с машинното гласуване през 2021 г., с машини са гласували около 10 милиона души. Това означава, че при приблизително 12 000 машини всяка една е била използвана около хиляда пъти. Резултатите от това машинно гласуване ги имаме – колко бюлетини са невалидни, колко от гласовете са невалидни и т.н. Това е само в полза на машините", категоричен е той.

Бившият председател на Държавна агенция „Електронно управление” допълни: "Ние разполагаме с възможност да проведем избори с машинно гласуване от най-висок клас. Те са няколко типа. Първият е с директно записване на резултатите. Вторият е използването им като принтери – това, което в момента обсъждаме. Тоест, гласува се на машина, но накрая се брои контролната разписка, както я наричахме в началото. Третият вариант е оптично сканиране, което не е по-различно от машинното гласуване, тъй като трябва да се преведе в машинен вид самата бюлетина. Тя трябва да бъде разпозната. Тоест, ние гласуваме на хартия, но машината брои".

"За да можем да се произнесем „за“ или „против“ дадена технология, трябва да знаем какви проблеми решаваме с нея. На второ място, компрометирането на една система за гласуване е свързано с доверието на обществото и на всички онези, които повдигат въпроса за Изборния кодекс и начина на гласуване. До момента машинното гласуване показва своите плюсове и минуси, но не дава категоричен отговор на всички, които поставят под въпрос дали да запазим машинното гласуване, или да дадем превес на друг начин", подчерта той.