Д-р Георги Миндов: Ранната диагностика и профилактиката са ключът към доброто здраве

Българите живеят със средно шест години по-малко от останалите европейци и продължителността на живота у нас остава най-ниската в ЕС – 75.9 години.

Причините за това са от една страна поведенчески, а от друга се дължат на слабости в здравната система. 

Темата коментира в „Социална мрежа” по NOVA News общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Георги Миндов.

По въпроса за връзката между профилактиката и превенцията Миндов подчерта, че  "превенцията е част от профилактиката, но тя не може да бъде извършвана само от лечебните заведения и от общопрактикуващите лекари".

Изводите в здравния профил на България'2025, който е част от Доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС, показват, че сърдечно-съдовите заболявания у нас отговорни за повече от 60% от смъртните случаи.  Статистиката показва, че страната ни е на първо място по смъртност, имаме сериозен проблем с профилактиката и превенцията. Защо не успяваме да  предотвратяваме за поредна година заболявания, които могат да се диганостицират в ранни стадии? 

По думите му въпросът е много сложен и не е свързан изцяло със здравната система. "Дължи се на много фактори – отношението към себе си, към собственото ни здраве, с това кога изобщо започва профилактиката. Преди време четох една статия за остеопорозата и кога трябва да започне профилактиката ѝ. Бях много шокиран, когато разбрах, че тя трябва да започне още по време на бременността на майката. От това зависи дали в по-късна възраст жената ще развие остеопороза. Натрупването на костната маса е свързано със здравето като цяло", обясни доктор Миндов. 

Според него, от самото зачеване на детето трябва да започне и грижата за неговото здраве. Факторите са десетки и са комплексни, включително психологически и народопсихологически. "Естествено, здравната система е ключов фактор. И тази „ножица“, за която говорим – между продължителността на живота и финансирането – я наблюдаваме от години. За съжаление, това не го казват нашите институции, а европейските. Те, обаче, могат само да дават препоръки", подчерта той. 

"Да кажеш на някого да не пуши в колата, когато вози детето си, или да не използва бездимни продукти, или да промени начина си на живот – това е първичната профилактика и тя е ключова. Вторичната профилактика – там вече сме ние, лекарите.  Тя идва  след настъпване на неблагоприятно събитие – инфаркт, инсулт, или когато вече сте диагностицирани с остеопороза", подчерта общопрактикуващият лекар. 

И обясни, че неблагоприятните фактори са трудни за улавяне и трудно се фиксират в рамките на един преглед или една анкета с пациента – начинът на живот, храненето, сънят, почивката. Дори сънят е изключително важен – колко часа спи човек в определена възраст.

"Тези фактори са и социални. Не всеки може да си позволи живот сред природата или почивка в скъп курорт с чист въздух. Нашите курорти по Черноморието са прекрасни, но са изключително скъпи. Това също е част от здравето – не само активното лечение, когато се разболеем, а и пасивното – какво даваме като средства, за да се храним здравословно, да живеем здравословно, да почиваме пълноценно и да не се преработваме. Защото преработването също води до тежки последствия. Унищожаваме здравето си, за да изкарваме пари, а после болниците и лекарите не могат да помогнат", посочи Миндов. 

По отношение на профилактичните прегледи допълни: "Изпратил съм над 300 покани за профилактични прегледи до пациенти, които не са се явили. По-малко от 10% отговарят. Здравната култура е сериозен проблем. Няма санкции – има възможности, но всеки сам решава дали да ги използва, като трябва да е наясно какъв риск поема". 

Според доклада на ЕС, нашата здравна система е най-ниско финансираната в Европа. Това е проблем, защото страната ни има най-нисък Брутен вътрешен продукт. "Не можем да отделяме толкова средства, колкото водещите европейски икономики. Здравето става все по-скъпо – нови терапии, които струват хиляди и десетки хиляди левове, животоспасяващи и поддържащи лечения. Не е проблемът в здравната вноска, а в слабата икономика. И оттам идва доплащането – над 40% директни разходи от пациента. Няма друг начин. В същото време се откриват нови болници и легла, защото клиничните пътеки са недофинансирани и се търси компенсиране чрез обем, което води до по-ниско качество", обясни лекарят.