Потребителската инфлация във Великобритания се е понижила значително през ноември до 3,2 на сто на годишна база, което засилва очакванията за понижение на основния лихвен процент от страна на „Банк ъв Ингланд“ на заседанието ѝ утре, предава Ройтерс, цитирани от БТА.
Националната статистическа служба съобщи, че инфлацията, измерена чрез индекса на потребителските цени, е спаднала от 3,6 на сто през октомври до 3,2 на сто през ноември. Данните надхвърлят очакванията на анализаторите в Лондонското сити, които прогнозираха по-умерен спад до 3,5 на сто.
Очаква се „Банк ъв Ингланд“, чието седалище се намира на „Треднийдъл стрийт“ в Лондон, да понижи основния си лихвен процент утре на фона на по-слаб икономически растеж, нарастваща безработица и отслабващ ценови натиск. Финансовите пазари оценяваха вероятността за понижение с 25 базисни пункта на около 90 на сто още преди публикуването на последните данни за инфлацията.
Финансовият министър Рейчъл Рийвс определи борбата с разходите за живот като основна цел на представения наскоро есенен бюджет, наред с увеличение на данъците с 26 млрд. паунда, за да се помогне за възстановяване на публичните финанси и да се финансира премахването на ограничението за помощи за две деца. Централната банка заяви, че очаква мерките на министъра на финансите – включително облекчения за сметките за енергия и акциза върху горивата – да намалят инфлацията с до половин процентен пункт през следващата година.
Въпреки това данните от миналата седмица показаха, че икономиката неочаквано е отбелязала спад през октомври, тъй като потребителите са ограничили разходите си на фона на интензивните спекулации за промени в данъчното облагане преди представянето на бюджета, а автомобилната промишленост се е затруднила да се възстанови от кибератаката срещу „Джагуар Ленд Роувър“ (Jaguar Land Rover).
Временното увеличение е най-осезаемо при лигнитните въглища в Германия, България и Чехия, където операторите поддържат добива с цел гарантиране на сигурността на електроенергийните системи въпреки действащите ангажименти за постепенно извеждане от употреба на въглищата. В Полша производството остава като цяло стабилно, подпомогнато от държавни мерки за подкрепа и програми за преструктуриране на големите минни компании.
Тези тенденции обаче не променят дългосрочния тренд. От 2026 г. се очаква производството на въглища в ЕС отново да поеме по ясно изразен низходящ път. Основният принос за спада ще бъде от лигнитните въглища в Германия, където рамката за поетапно извеждане от въглищната енергетика предвижда затваряне на мини, макар и със запазване на известна краткосрочна гъвкавост за сигурността на доставките.
В Полша се прогнозира постепенно свиване на производството на енергийни въглища заради нарастващите разходи при добива от по-дълбоки пластове и продължаващото намаляване на вътрешното търсене. В Словения добивът на лигнитни въглища намалява устойчиво в рамките на планираното извеждане до 2033 г., докато в България ревизираният план за намаляване на емисиите забавя, но не спира спада в производството.
Като цяло се очаква производството на въглища в ЕС да намалее до около 132 млн. тона до 2030 г., като по-голямата част от съкращението ще бъде при лигнитните въглища. Темпът на този спад ще зависи от прилагането на националните политики за извеждане от въглищата, динамиката на разходите за добив и ефекта от програмите за справедлив преход в държавите членки, отчитат от агенцията.
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
)
,fit(1280:720))
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)