Иван Костов: Смяната на лицата не променя системата, трябва ясна цел

Според него има и трета сила- високоорганизираната престъпност, която оказва влияние върху партиите и институциите.

"Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното правителство, а и след това, ако няма съгласие между политиците да бъде окончателно премахнато", обясни той.

"Отхвърлящият протест отваря политическото пространство, но ако не стане активен, се получава политически вакуум, който позволява на статуквото да възстанови силата и влиянието си", обясни бившият премиер.

Като пример за отхвърлящи протести пък даде тези през 2013 и 2020 г., които "не постигнаха нищо трайно срещу мафиотизацията и корупцията".

"Само градивния протест може да направи активна промяна, защото може да накара властите и партиите да я постигнат. Може да постигне целта си само с висока мобилизация и организация", каза още той.

Смяната на лицата не променя системата, тя се променя само с ясна, проверима институционална цел: днес това е независима съдебна власт. Това каза бившият премиер Иван Костов, който се включи в беседата "Силата на гражданското действие", организирана от Студентски дипломатически клуб и клуб "Политики" към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Бившият премиер бе посрещнат с аплодисменти в препълнената аула на Софийския университет. По време на беседата той разказа за големите протести в най-новата история на България.

"Изборите не могат да отстранят мафията от власт, особено от добрите им позиции в съдебната власт. В момента има 2 основни сили: на управляващата коалиция, която обаче бързо се обезсилва и вероятно ще се разпадне при изборите, и опозицията, която също ще загуби тази си роля", каза още Костов.

"Кадровите смени не са алтернатива, това е опитвано много пъти и резултата е по-черен. Не е и смяната на лицата, като Пеевски и Борисов, защото след тях ще се наложи някое друго лице. Алтернатива е реформата на съдебната власт, на задкулисието", категоричен бе бившият премиер, цитиран от 24 часа.

"От всички форми на гражданско действие, само националния протест може да промени политическото устройство. Той е крайна мярка, когато гражданите не могат да повлияят по друг начин на политиката- оспорват властта", каза Костов. Той обясни, че най-важни за протестите са непримиримо противоречие между реалностите на статуквото и собствените възгледи на протестиращите, наличието на воля и масовостта на включилите се. Освен това протестите могат да имат не само успешни резултати. Според Костов протестите могат да се определят по 2 начина: отхвърлящ, който задава въпросите какво не е наред, кой носи отговорност и защо ситуацията е неприемлива, както и градивен, който дава алтернатива и изход от ситуацията.

"След това започна бързо възстановяване на статуквото, то дори овладя БСП и ИТН, които по времето на протестите бяха яростно срещу него. В рамките на 5 години и няколко предсрочни избора, ГЕРБ и ДПС-Ново начало възстановиха пълния си контрол върху властта. Мафията и корупцията станаха по-безочливи и по-силни. Това е парадокс на протестната мобилизация. Статуквото е способно временно да отстъпи, за да се върне по-консолидирано. Това се случва, когато няма формирана алтернатива", обясни бившият премиер.

Според него при протестите срещу кабинета "Борисов 3" през 2020 г. имало голяма морална енергия, но не и проект за реформа, а новосформираните партии ИТН и "Продължаваме промяната" нямали капацитета и компетентността да отстранят статуквото.

Като пример за градивни протести Костов даде тези от 1997 г., когато правителството на БСП подава оставка след т.нар. Виденова зима.

"Протестите през 1997 г. бяха градивни, искаха радикални реформи. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до края. Не само накараха БСП да подкрепи реформите, направиха окончателния европейски и цивилизационен избор на България", заключи Костов.