Босна и Херцеговина оспорва плана на Хърватия за депо за ядрени отпадъци в пограничен район

И Босна и Херцеговина, и Хърватия са страни по Конвенцията от Еспо, което, според босненските представители, дава правно основание за оспорване на проекта заради потенциалното му трансгранично въздействие, посочва хърватската агенция.

Босненската опозиционна Партия на демократичното действие (СДА) определи закона като проява на "арогантност" и призова Загреб да го отмени, като заяви, че той засяга пряко интересите и сигурността на гражданите на Босна и Херцеговина.

Босна и Херцеговина ще използва международни механизми, за да оспори решението на Хърватия за изграждане на съоръжение за съхранение на радиоактивни отпадъци в района на Търговска гора, близо до общата граница, заявиха представители на институциите и гражданското общество в Сараево и Баня Лука, съобщава БНТ.

Намерението беше потвърдено от координатора на правния и експертния екип на Босна и Херцеговина за Търговска гора Борислав Боич и от министъра на пространственото планиране и строителството на Република Сръбска Боян Випотник. Те подчертаха, че усилията ще продължат чрез международни организации, включително чрез механизмите на Конвенцията от Еспо за трансгранична оценка на въздействието върху околната среда.

Изявленията бяха направени ден след като хърватският парламент прие закон, с който определя района Черкезовац в Търговска гора като място за изграждане на център за съхранение на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци, включително отпадъци от атомната електроцентрала "Кръшко" в Словения, припомня ХИНА.

Випотник посочи пред парламента на Република Сръбска, че законът е политическо решение, взето без задълбочени експертни консултации, отбелязва ХИНА. По думите му за май е планирана среща между представители на двете държави в секретариата на Конвенцията от Еспо, където Босна и Херцеговина ще представи аргументите си.

Проектът за депо за ядрени отпадъци в Търговска гора е рядък пример за консенсус между политически сили от двeте съставни единици на Босна и Херцеговина, като подкрепа за противопоставянето идва и от партии във Федерация Босна и Херцеговина, отбелязва медията.

Дейтънското мирно споразумение урежда държавното устройство на Босна, която е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.