Германските автомобилни производители отчитат най-ниски тримесечни печалби от 2009 г.

Натиск от китайския пазар

Съкращения и търсене на изход от кризата

От юли до септември германските автомобилни производители са били подложени на най-силен натиск от времето на световната финансова криза. Продажбите и приходите на „Фолксваген“ (Volkswagen), Бе Ем Ве (BMW) и „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) като цяло са останали относително стабилни, но оперативната им печалба (EBIT) се е сринала с близо 76 на сто. С общ резултат от около 1,7 млрд. евро тя достига най-ниското си равнище от третото тримесечие на 2009 г., показва анализ на одиторската и консултантска компания И Уай (EY), цитиран от ДПА.

Според данните на И Уай никоя друга водеща автомобилна държава не е отчела толкова слабо представяне по отношение на приходите и печалбата, колкото Германия. В по-широк план обаче секторът като цяло се намира в криза на рентабилността. Деветнадесетте най-големи автомобилни концерна в света, обхванати от анализа, са увеличили леко приходите си през третото тримесечие до около 531 млрд. евро. Печалбата преди лихви и данъци обаче е намаляла с 37 на сто до около 18,9 млрд. евро, което е най-ниското равнище от 2018 г.

Като основни причини за кризата автомобилният експерт на И Уай Константин Гал посочва комбинация от фактори: отслабване на премиум сегмента, митническата политика на САЩ, неблагоприятни валутни ефекти, високите инвестиции в електромобили, които засега не се изплащат, както и значителните разходи за преструктуриране. „Всичко това в момента създава перфектна буря, особено за германските автомобилни производители“, отбелязва Гал.

Особено осезаем е спадът на най-големия автомобилен пазар в света – Китай. Продажбите на германските производители там са намалели с 9 на сто през третото тримесечие, а делът на Китай в световните им продажби е спаднал до 29 на сто при 39 на сто през 2020 г. Пазарът е изключително конкурентен, посочва Гал. Освен по-слабата конюнктура в сегмента на автомобилите от висок клас силен ръст се наблюдава при електромобилите, където китайските потребители все по-често предпочитат местни марки пред утвърдените западни концерни. Опитите на западните производители да противодействат на тази тенденция засега не дават резултат и не се очертава скорошен край на низходящия тренд.

Най-печелившият автомобилен производител през третото тримесечие е японската компания „Сузуки“ (Suzuki) с оперативен марж от 9,2 на сто. Следват Бе Ем Ве (BMW) със 7,0 на сто и „Тойота“ (Toyota) с 6,8 на сто. Средният марж на анализираните компании е бил 3,9 на сто – най-ниското равнище от поне десет години. В сравнение с 2023 г. този показател се е понижил повече от два пъти.

В германската автомобилна индустрия редица компании вече обявиха програми за съкращаване на работни места, които ще продължат и през следващите години. Сред тях са доставчици и производители като „Бош“ (Bosch), „Цет Еф Фридрихсхафен“ (ZF Friedrichshafen), „Мерцедес-Бенц“ (Mercedes-Benz) и концернът „Фолксваген“ (Volkswagen) с различните си марки. По данни на Федералната статистическа служба именно доставчиците са били по-силно засегнати от съкращенията в сравнение със самите автомобилни производители.

„Остава надеждата, че процесът на балансово прочистване скоро ще приключи и мерките за намаляване на разходите ще дадат резултат, като допринесат за подобряване на маржовете“, посочва Гал. Той допълва, че макар съкращенията – особено в Германия – да са свързани с високи еднократни разходи, в средносрочен план те могат да повишат конкурентоспособността.

Според експерта подобен ефект може да има и по-дългото запазване на двигателите с вътрешно горене в продуктовото портфолио. „Надеждите за бързо разпространение на електромобилността не се оправдаха. Поне на западните пазари продажбите растат бавно, а повечето купувачи продължават да избират автомобили с двигатели с вътрешно горене“, отбелязва Гал, като добавя, че делът на хибридните автомобили все пак нараства.