Глупостта на Америка може да спаси Европа от летаргията

____________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Понякога историята се движи от гении, друг път от идиоти.

Новината от тази седмица е точно такъв момент: американски конгресмен внася законопроект за изтегляне на САЩ от НАТО. НАТО – съюзът, на който Съединените щати са архитект, двигател и основен гарант.

Било му минало времето, припяват руските движими собствености в американския конгрес.

Ако това се случи (иска ми се да кажа, че няма, но живеем в такова време, че…), би било исторически прецедент. И би било, в рамките на американския национален интерес, абсолютна идиотщина.

Но в последно време идиотщината на Вашингтон рядко спира Вашингтон. Политическата логика зад подобна идея е толкова куха, че дори Пентагонът не си прави труда да я опровергава. Но по-важното е друго: този американски каприз може да се превърне в най-полезния шок за Европа от края на Студената война.

САЩ демонстрират нещо, което европейските лидери дипломатично наричат „стратегическа непоследователност“, а ние недипломатично ще наречем тежка глупост с глобални последствия.

За пръв път от 75 години Европа вижда съвсем ясно, че Америка може и да не остане в глобалния съюз на Запада. Дали не иска или не може, кой знае? Може би и двете.

И това, колкото и парадоксално да звучи, е безценен урок. И шанс.

За десетилетия континентът ни беше свикнал да живее под американския стратегически чадър – колосална, скъпа, но сигурна застрахователна полица. Ние им давахме много – включително евтини концесии и ресурси, те ни пазеха. Европейските държави си позволиха да съкращават армии, да подценяват отбраната, да отлагат модернизацията, защото „американците ще се погрижат“.

Ами ако този чадър се затвори? Никой не мислеше за това, нали? Докато детската градина не дойде на власт в САЩ. И на Европа не ѝ се наложи набързо или да порасне, или да се пречупи.

Дано да е първото.

Колкото и да е абсурден и опасен американският политически театър, той ръчка и реално провежда най-успешната кампания за европейска стратегическа автономия, каквато Брюксел не успя да постигне десетилетия.

Германия вече обсъжда повишаване на процента от БВП за отбрана. Германия!

Франция настоява за общоевропейска армия (идея, която довчера звучеше като фантазия). Полша и Балтика строят нов, източен стълб на европейската сигурност. Северна Европа задейства ускорено производство на боеприпаси, ПВО и киберсистеми.

Американската глупост може да бъде европейски шанс. Вашингтон се оттегля и Москва аплодира, но Европа НЯМА ПРАВО ДА ЗАСПИВА точно сега; нито да си мисли, че нещата „някак“ ще се оправят. Или по-лошото: че следващите поколения ще имат да се тревожат за това, а ние ще си мръхтим и спинкаме сладко-сладко с примляскване и подпръдване. Не! Всичко се случва прекалено бързо и определено има реална вероятност да ухапе Европа по г*за още в следващите години, а не при следващите поколения.

…

Кремъл няма нужда да прави нищо – създава се идеалният сценарий за него: разцепен Запад, нервна Европа, несигурност в трансатлантическия съюз. Но тук идва повратната точка. Европейските елити вече започват да осъзнават, че никой няма да спре Русия, ако Европа не го направи; че никой няма да защити европейските граници, ако Европа не ги защитава; че никой няма да запази реда след Втората световна война, ако Европа не го отстоява.

И тази истина (болезнена! болезнена! болезнена!) започва да преструктурира политическото мислене на континента по-бързо от всяка реч на Урсула фон дер Лайен.

Голямата ирония е, че Америка може да загуби влияние, а Европа може да спечели сила. Европа нали от десетилетия иска да бъде нещо „повече от икономически съюз“? Че и за федерация се говореше… Но никога не успяваше. Липсваше натиск и спешност.

Е, САЩ току-що ни ги поднесоха на тепсия – и натиска, и спешността. Историческа възможност за Брюксел! Ако Европа изиграе правилно тази ситуация, може да изгради обща армия; централизира отбранителните си проекти; създаде общо производство на оръжие; и да стане стратегически субект(!), а не вечен клиент.

Стига само да се събуди напълно. И навреме.