ЕК предлага модернизиране на енергийната инфраструктура на ЕС, за да се намалят сметките и да се повиши независимостта

Новият подход ще позволи най-доброто използване на съществуващата ни енергийна инфраструктура и успоредно с това ще ускори развитието на мрежи и друга физическа енергийна инфраструктура в целия ЕС.

Групирането на инфраструктурни проекти също може да улесни финансирането, например чрез създаването на дружества със специална инвестиционна цел, като по този начин привлече допълнителни инвестиции.

Гръбнакът на европейската енергийна система, мрежовата инфраструктура, ще бъде модернизиран и разширен, за да разгърне пълния си потенциал. Предложеният днес пакет от мерки на Европейската комисия за европейските електроенергийни мрежи и инициативата „Енергийни магистрали“ ще дадат възможност за ефективно протичане на енергията във всички държави членки, като се интегрира по-евтина чиста енергия и се ускори електрификацията, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Това ще спомогне за намаляване на цените на енергията и ще подкрепи финансово достъпния живот за всички европейци. Тя ще гарантира сигурни и надеждни доставки, тъй като Европа се отдалечава от вноса на енергия от Русия, за да постигне енергийна независимост.

Пакетът за електроенергийните мрежи бележи нов подход към енергийната инфраструктура, като внася истинска европейска перспектива за планиране на инфраструктурата, като същевременно ускорява процедурите за издаване на разрешения и гарантира по-справедливо разпределение на разходите по отношение на трансграничните проекти. 

За да може мрежовата инфраструктура да бъде подготвена за бъдещето, Комисията предлага допълнителни начини за финансиране. Споделянето на разходите и групирането са такива примери: все по-интегрираната трансгранична енергийна инфраструктура носи ползи извън териториите, където е изградена. 

Поради това справедливото и прозрачно поделяне на разходите е от съществено значение, за да се избегне непропорционална тежест за местните потребители. За да се справи с това, пакетът за европейските електроенергийни мрежи има за цел да осигури по-голяма прозрачност и справедливост в начина, по който се оценяват разходите и ползите.

Обявени от председателя Урсула фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2025 г., 8-те енергийни магистрали отговарят на най-неотложните нужди от инфраструктура, които изискват допълнителна краткосрочна подкрепа и ангажимент за изпълнение. Те бяха избрани въз основа на стратегическото им значение за завършването на енергийния съюз и на равнището на политическата подкрепа от ЕС, необходима за успешното им изпълнение.

Законодателните предложения ще бъдат предадени на Европейския парламент и на Съвета съгласно обикновената законодателна процедура. Успоредно с това Комисията ще продължи да си сътрудничи тясно с държавите членки и всички съответни заинтересовани страни за изпълнението на ключови трансгранични проекти за енергийна инфраструктура, публикувани неотдавна в рамките на втория списък на Съюза на проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес. Това сътрудничество ще бъде от основно значение с оглед на бързото изпълнение на инициативата „Енергийни магистрали“, както и на ускоряването на издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници, проекти за съхранение и зарядни станции.

Въпреки напредъка, постигнат в рамките на настоящата правна рамка на ЕС, ЕС не е достигнал равнището на взаимосвързаност между държавите членки, което би дало възможност за истински енергиен съюз, тъй като няколко държави членки не са на път да постигнат целта за 15 % междусистемна свързаност до 2030 г. Цената на бездействието е потресаваща: през 2022 г. изкопаемите горива са имали най-голям дял от брутното налично потребление на енергия (70 %) в ЕС, като 98 % от всичкия нефт и газ, използвани в държавите членки, са били внесени. Това излага ЕС на нестабилност на цените и геополитически рискове.

През 2024 г. цените на електроенергията за промишлени цели в ЕС достигнаха 0,199 евро за kWh в сравнение с 0,082 евро в Китай и 0,075 евро в САЩ. През първата половина на 2025 г. средната цена на електроенергията за потребителите в ЕС варира от 0,3835 евро за kWh в Германия до 0,104 евро за kWh в Унгария, докато цените на електроенергията за небитови потребители варират от 0,2726 евро за kWh в Ирландия до 0,0804 евро за kWh във Финландия. Основна причина за това несъответствие е недостатъчното равнище на инвестиции и интеграция на нашата инфраструктура.

Ето защо увеличаването на финансовата подкрепа е от ключово значение. Като част от многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г. Комисията предложи петкратно увеличение на бюджета на МСЕ — енергетика от 5,84 милиарда евро на 29,91 милиарда евро. Публичното финансиране ще бъде допълнено от действия за привличане на частни инвестиции в предстоящата инвестиционна стратегия за чиста енергия.