Според френските медии, които публикуват откъси от книгата му, която излиза в продажба в сряда, Саркози описва затворническата килия като "евтин хотел, но с бронирани врати и решетки на прозорците".
По думите му, матракът, на който е трябвало да спи, е бил много твърд, а възглавницата е давала усещането, че е направена от пластмаса.
Той също разказва, че понякога е отказвал храната, която му носели в малки контейнери заедно с "размокрен хляб“. Според него миризмата на тази храна му е предизвиквала гадене, пише Фокус.
На 21 октомври Саркози пристигна в парижкия затвор Санте, за да излежи наказанието си. След 20 дни обаче той беше освободен от затвора и поставен под съдебен контрол, което означава забрана да напуска територията на Франция.
Бившият президент на Франция Никола Саркози, който по-рано прекара почти три седмици в затвора, разказва в мемоарите си за суровите, според него, условия и проблеми, с които се е сблъскал, докато е излежавал наказанието си.
Бившият президент на Франция пише, че в първия ден от изтърпяването на наказанието си е чул как в друга килия затворник "непрекъснато удря по решетките на килията с метален предмет“. "Атмосферата беше плашеща. Добре дошли в ада“, се посочва в мемоарите на Саркози.
Според книгата, Саркози прекарвал времето си основно в четене. По-рано той заяви пред изданието Le Figaro, че е смятал да вземе книгата "Граф Монте Кристо“ на Александър Дюма със себе си в затвора. Освен това, той ходел ежедневно в спортната зала, намираща се на територията на затвора.
Бившият държавен глава разказва също, че малко преди началото на изтърпяването на присъдата си се е срещнал с френския президент Еманюел Макрон в Елисейския дворец, където той му е предложил да бъде преместен в "друга, вероятно по-безопасна затвор“. Но, както твърди Саркози, той е отказал. Описвайки срещата им, бившият президент пише: "Нямах какво да му кажа и нямах желание да водя приятелски разговор“.
На 25 септември съдът осъди Саркози на пет години затвор с отлагане на изпълнението на присъдата по отношение на лишаването от свобода. Той беше признат за виновен по така нареченото "либийско дело“, свързано с финансирането на предизборната му кампания през 2007 г. от тогавашния либийски лидер Муамар Кадафи. Въпреки че съдът констатира липса на незаконно финансиране на предизборната кампания от 2007 г., той беше обвинен, че е позволил на най-близките си сътрудници и поддръжници, върху които е имал влияние, да действат от негово име с цел получаване на финансова подкрепа от Либия, както и че е "разглеждал въпроса за дипломатически ответни мерки“.
)