„Тъмнина, мрак, липса на въздух, влага, кашони, палети, бутилки. Говорих с хората, те ми казаха, че седят там от осем месеца, а някои дори от година. Военни, отказали да се бият, дезертьори и недезертьори – всички ги затварят там“, подчерта той.
Друг войник от Бурятия сподели, че броят на задържаните достига десетки. „Веднъж в мазето бяхме 98 души едновременно. Разбира се, спяхме на смени. Един, с позивна „Кузя“, не издържа и го откараха с линейка“, отбеляза той.
Подземието, където се държат „отказниците“, се намира на 300 метра от санаториум, в който почиват туристи. Селището Мелекино е разположено на брега на Азовско море, на 20 километра от Мариупол, и е под контрола на руската армия от 2022 г.
В окупираното селище Мелекино, близо до югоизточния украински град Мариупол, е открит подземен затвор, в който се държат руски военнослужещи, отказали да участват във войната срещу Украйна. Това написа базирината в Нидерландия медия "Москоу таймс".
Източници съобщиха, че мястото се намира в изоставен строеж, като там попадат предимно войници от Якутия, Бурятия и Забайкалския край (в руския Далечен изток). Един от оцелелите след задържането разказа, че военните живеят в продължение на месеци в теснотия и нехигиенични условия.
Според него сред затворените в мазето има и такива, които официално се водят за безследно изчезнали, а понякога на роднините им се казва, че са заети на фронтовата линия. Събеседникът на изданието добави, че излизането оттам е възможно или чрез бойна задача, или като мъртъв.
Трети военнослужещ разказа, че затворените ги извеждат да се къпят веднъж месечно: „Държат ни като добитък, дори по-зле. Много от тях дори не са преминали военномедицинска комисия, въпреки че някои седят тук от половин година, други от година, а един е тук вече втора година. Има психично болни хора, с шизофрения и с други отклонения“.
Всички събеседници на изданието, преминали през мазето, са служили в 37-а бригада. През февруари 2022 г. тя участва в настъплението към Киев, а след това се отличава в щурмови операции, включително в боевете за източния украински град Угледар. Преди войната военното поделение на 37-а бригада в бурятския град Кяхта получава прозвището „полигон на смъртта“ заради честите случаи на смърт сред личния състав.
)