Его, пари и геополитика: Как Мъск се превърна в полезен иди*т на Кремъл

___________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Европейската комисия глоби платформата X на Илон Мъск със 120 милиона евро за нарушаване на Закона за цифровите услуги. И направо няма да повярвате колко „зряло“ реагира поздравяващия „по римски“ наследник на един от създателите на фашистката партия в Канада (какво… не го знаехте ли?—дядо му, през трийсетте).

Ето защо е опасно такива да са толкова богати – защото изведнъж им става много важно личното им его да се превърне в гориво за геополитически спектакъл.

Мъск изнесе лекция за суверенитет на блок от 450 милиона граждани… от частния си самолет.

Историята можеше да приключи дотук – кисел милиардер срещу Брюксел. Ако не беше по-дълбокият контекст, който превръща конфронтацията в структурен проблем. Защото не чуваме изблиците на Мъск в изолация, о не! Те отекват в много по-широка рамка: напрежение между тръмповите САЩ и Европа. Това е нескрито удоволствие за Кремъл. И повтарящ се модел в изказванията на Мъск, които често (съзнателно или не) съвпадат с опорките на Москва.

Европейските лидери отговориха с обичайната дипломатическа рецепта: потвърждаване на законността на глобата, защита на регулаторния суверенитет, избягване на публична ескалация с Вашингтон. И тиха загриженост зад затворени врати.

Е, разбира се, имаме и полския зам.-премиер Сикорски, който директно каза на Мъск да се изнася на Марс, защото там няма да му налагат цензура на нацистките салюти. Мда… в Полша такива като Илон не ги обичат много.

…

Официалните лица в ЕС отхвърлиха думите на Мъск като „напълно абсурдни“, подчертавайки разликата между политически театър и правните факти: X подвежда потребителите относно верификацията, прикрива политическата реклама и отказва достъп на изследователи до данни. Глобата, настояват те, не е идеологическа, а е процедурна и предвидима.

Мъск твърди, че е политически натиск, защото така му изнася. И защото се мисли за много хитър. Да те хванат в крачка и ти да заревеш, че те преследват политически и че ти нарушават „правата“ и „свободата на словото“ е… как да го кажем?—започвам да се чудя дали е от южноафрикански/канадски произход или не си е наше момче – от Балканите.

Множество лидери, особено в Брюксел, Берлин и Хага, се опасяват, че номерата на Мъск подпомагат по-широка ерозия в трансатлантическите отношения. The Washington Post описва текущата динамика рязко: Тръмп определя Европа като „в упадък“, администрацията му настоява за тарифи и изолационизъм, а Москва открито приветства новото „споделено виждане“ между САЩ и Кремъл.

В такъв климат атаката на Мъск срещу ЕС си звучи като тревожен симптом. Реакцията на администрацията на Тръмп беше да защити Мъск и да атакува Брюксел. А това е тревожен сигнал (поредният, то… кой ли ги брои вече).

Тръмп и ключови фигури от кабинета му твърдо застанаха зад Мъск. Държавният секретар Марко Рубио нарече глобата „скандална“. Джей Ди Ванс я определи като удар срещу американските иновации. Същият Джей Ди, който неотдавна ни се накара, че не даваме достатъчно свобода на словото на нацистите и фашистите в Европа.

Други обвиниха Брюксел, че превръща регулацията в оръжие. А Тръмп се провикна: „Европа върви в много лоша посока“.

Това започва да става малко досадно, защото точно Мъск да ти го представят като някаква фигура на съпротивата, е малко досадно, проява на лош вкус и като цяло – смърди.

Мъск символ на американската „съпротива“ срещу европейската регулаторна власт? Отвратителна картинка. И точно затова толкова радва Кремъл.

Руските държавни медии реагираха на сблъсъка Мъск–ЕС с очевиден ентусиазъм. Започнаха да притоплят старата манджа: Европа е слаба, разделена, бюрократична и враждебна към иновациите; САЩ пък преосмислят съюзите си.

Колкото повече Мъск говори срещу Брюксел, толкова повече Москва усилва думите му през техния вмирисан усилвател. Но Кремъл има и друг коз… нещо, което Мъск не е създал лично, но не може да игнорира: политическото поведение на неговия баща, Ерол Мъск.

Ерол Мъск си е актив на Кремъл.

През юни 2025 г. Ерол пътува до Москва като „почетен гост“ на форум, организиран от ултранационалиста Александър Дугин и санкционирания олигарх Константин Малофеев – двама от най-агресивните идеолози на Кремъл.

От сцената той (Ерол) похвали Владимир Путин като „стабилен и приятен човек“, критикува Запада и намекна, че „семейство Мъск“ гледа на Русия с уважение.

Руските медии приеха това с огромен ентусиазъм, не толкова заради съдържанието на думите, колкото заради символиката на фигурата, момента, мястото и връзката с най-богатия човек на планетата, когото мнозина гледат като някаква икона (а не би трябвало да го правят!).

Елон Мъск и баща му са в конфликт, да; но това не интересува Москва. Важно е как изглежда отстрани. Сигналите имат значение. „Лостовете“ имат значение. Да го кажем така: геополитическият отпечатък на Мъск има значение.

Елон Мъск е подозрителен… дали е прокремълски, дали не е? Понякога стъпва в тази сянка, нали? Особено когато предложи Украйна да „отстъпи територии“ за мир. Нали помните – тези думи бяха моментално попити от руските официални лица и използвани от прокремълските инфлуенсъри като доказателство, че „Западът е уморен от Киев“. По-късно Мъск обяви „неутралитет“.

Но в геополитиката неутралитет чрез териториални отстъпки не се различава по нищо от съгласие с агресора.

Именно през тази призма Европа чете днешните му атаки срещу институциите на ЕС. Да се върнем на същността на въпроса. Тази призма. Неговите идеологически импулси (анти-регулация, анти-бюрокрация, анти-колективно управление) съвпадат необичайно добре с опорките на Кремъл за ЕС.

„Съединението прави силата“ явно не се харесва на Мъск. А по някаква причина и… на Москва, ако не сте забелязали.

Когато Мъск нарича ЕС „бюрократично чудовище“, руската пропаганда така широко се усмихва, че ще ѝ се разцепи лицето.

Като погледнем по-голямата картинка, виждаме, че Мъск вече е политически актьор, а не просто някакво си CEO. Мъск има влияние, което придобива дипломатическа тежест. Европа го разглежда не като милиардер с непостоянно поведение, а като човек, който контролира информационна инфраструктура (X), оператор на глобална комуникационна система (Starlink), фактор, който оформя политически дискурс от двете страни на Атлантика.

И това му дава сила, която прилича на власт, независимо дали я търси (а той я търси). И поражда нови въпроси: Как се регулира човек, който може да дестабилизира политически проекти и събития с един пост? Как се ограничава фигура, която вижда демократичните институции като препятствие пред иновацията? И как реагираш, когато влиянието му структурно се припокрива с интересите на противникови режими?

Да – особено последното.