Спад на цените на дървесината за 2025 г. спрямо предходните две години, отчитат от Северозападното държавно предприятие Враца

Спад на цените на дървесината за 2025 г. спрямо предходните две години, отчитат от Северозападното държавно предприятие (СЗДП) Враца. Причината е в спрените дървопреработвателни предприятия в Стамболийски и Свищов, каза директорът на предприятието инж. Ваня Каменова по време на пресконференция във Враца.

В същото време цената на дървата за огрев се задържа на миналогодишното ниво, посочи директорът, допълвайки, че на този етап няма недостиг на такава дървесина и до края на годината се очаква предприятието да продаде на физически лица около 30 000 кубически метра дърва за огрев.

Каменова допълни, че горите не се изсичат поголовно, каквото мнение битува. Лесовъдите ползват само количествата, предвидени по горско-стопански план, който се изготвя на десет години и в държавните горски територии това планиране се реализира.

„Като лесовъд смея да твърдя, че не се изсича поголовно. Да, хората като видят един камион с едра дървесина за тях това наистина е страшно, но в повечето случаи това е законно добита дървесина и тя е зряла. Защото рискуваме, ако изобщо не влизаме в гората, да нанесем повече вреди не само на самата гора, а и на цялото общество. Защото, където има непочистени сечища, непочистени клони, изсъхнали дървета, при едни проливни дъждове те могат да създадат бентове и после водата да се отприщи с още по-голяма сила“, обясни Ваня Каменова, цитирана от БТА.

По думите ѝ през настоящата година на територията на предприятието залесените площи се очаква да са достигнат 2100 дка, предимно топола и дъб. През годината е извършено попълване на едногодишни и двугодишни горски култури върху площ от 1000 дка, предимно топола. На година се произвеждат над 300 000 семенишни фиданки от бял и черен бор, смърч, зимен и летен дъб, цер, питомен кестен и липа. Фиданките се произвеждат в Държавните горски стопанства в Берковица, Ловеч, Монтана, Оряхово, Никопол и Плевен, съобщи още директорът на СЗДП Враца инж. Ваня Каменова.