САЩ и Русия се опитват да пробутват нов европейски и световен ред чрез „мир“ в Украйна

Та, нищо чудно, че игнорират формàта, създаден да предотврати точно такъв сценарий.

________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

За първи път от повече от 25 години заседание на външните министри на НАТО се проведе без присъствието на американския държавен секретар. Това решение на Вашингтон беше ясно дипломатическо послание. Но Алиансът предпочете да не го обсъжда публично.

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) проведе среща във Виена (миналите четвъртък и петък – 4 и 5 декември), която мина без държавния секретар на САЩ Марко Рубио. Това се е случвало само няколко пъти за последното столетие, и всеки път е било знак за някаква американска демонстрация. Тоест, искат да „кажат“ нещо, без да го казват открито. Официалните обяснения на Вашингтон за това, че „графикът“ на Рубио не позволявал звучат очевидно изкуствено. Всички възприеха решението като сигнал.

Редакторът на European Pravda Сергий Сидоренко подчерта и още една липса. „Но има и друг голям член на ОССЕ, който също отсъства на ниво външен министър“, написа Сидоренко. Русия. И нейният бойкот на ОССЕ е още по-показателен.

В продължение на повече от година се провеждаше многoетапна „специална операция“, чиято цел беше да гарантира поканата и присъствието на руския външен министър за ОССЕ. Именно затова заседанието беше преместено от по-радикална Финландия (която можеше и да откаже виза на Лавров) към по-приемлива Австрия.

Символиката на тези постъпки не вещае нищо добро за Европа. Те показват, че САЩ и Русия се подготвят за „мирно“ уреждане, което може да разруши следвоенния ред в Европа и света.

Намеква се за потенциално признаване на окупираните украински територии като „руски“, а това е ключово искане на Кремъл, което… мнозина във Вашингтон изглеждат готови да приемат.

Осъзнавайки тази опасност, европейските министри в Брюксел направиха една след друга декларации за недопустимостта на подобен ход. Подчертаха нуждата от засилена подкрепа за Украйна. И в същото време – за да не обидят Доналд Тръмп – избягваха дори лек намек за критика към САЩ.

Което пък постави Европа в изключително жалка роля.

…

„Няма да приемем нова Ялта“. С тези думи външният министър на Норвегия Еспен Барт Айде започна разговора си с журналисти в щаба на НАТО, още преди да са го питали каквото и да било.

Преди години тази препратка вероятно щеше да изисква някакво обяснение вероятно. Днес – не толкова… Спомените около Ялта навлязоха отново в европейската политика. Конференцията от февруари 1945 г., на която Сталин, Рузвелт и Чърчил разделят Европа на сфери на влияние, се смята за момента, в който се е пръкнала новата карта на континента след Втората световна война.

Тогава никого не смущава фактът, че само пет години по-рано именно Сталин – заедно с Хитлер – започва войната чрез пакта Молотов–Рибентроп. Логиката е била проста: правото на победителя. Резултатът: Европа остава разделена повече от 40 години.

Днес много министри предупреждават, че подобен сценарий може да се повтори. „Войните свършват, но следвоенното време трае по-дълго от самата война“, обясни Айде. Сигурността на континента се кове сега, докато войната в Украйна определя новата архитектура на сигурността.

Министрите споделят същата логика: най-опасният сценарий е агресорът да получи бонус, след като сам е започнал война. „Ако признаем териториалните придобивки на Русия, това ще убие международното право“, заяви литовският външен министър Кястутис Будрис. „И ще означава още агресия навсякъде“.

Украинските дипломати подчертават, че на заседанието на Съвета Украйна–НАТО всички съюзници са подкрепили принципа за непроменяемост на границите със сила.

Тук има известни добри новини. Упоменатата от украинския външен министър Андрий Сибиха „суверенност“ включва и евроатлантическата ориентация.

Когато Стив Уиткоф е обсъждал „мирния план“ директно с Кремъл зад гърба на Държавния департамент, САЩ са били готови да обещаят почти всичко:

– промени в устава на НАТО;

– юридически отказ на Украйна от евроатлантическия курс.

Но щом реалните преговори започнаха, тези идеи бяха изоставени. Засега. Причините за това да се случи са, че е юридически невъзможно и противоречи на вътрешните правила на Алианса.

Екипът на Тръмп се опитва да „жертва“ териториалната цялост на Украйна, но да „спаси“ нейния суверенитет като форма на някакво политическо оправдание. Киев и партньорите му настояват ясно, че КАНДИДАТУРАТА ЗА НАТО Е ЕЛЕМЕНТ от суверенитета. Вашингтон се вслуша. Засега.

И така… миналата седмица медиите узнаха, че декемврийската среща на външните министри на НАТО ще се проведе без САЩ.

Това е тревожен прецедент. НАТО се опита да омаловажи ситуацията, твърдейки чрез Reuters, че е „непрактично“ да очакват Рубио на всяка среща. Това обаче е невярно. НАТО провежда три такива заседания годишно. Отказът на държавния секретар да участва е сигнал за тревожност у партньорите. Последното такова отсъствие е било през 1999 г. След това Алиансът избягваше подобни ситуации на всяка цена.

При първия кабинет на Тръмп (през 2017 г.) тогавашният нов държавен секретар Рекс Тилърсън почти пропусна срещата, оправдавайки се, че е „зает“. Но в крайна сметка всички други министри пренаписаха графиците си, за да се проведе срещата. Това беше символ на важността на американското участие.

През 2025 г. подобно усилие не беше направено. Рубио категорично отказа и вместо него изпрати заместник – дипломат без опит в НАТО. Заседанието беше съкратено до половин ден.

Сигналът е ясен: САЩ на Тръмп ще обръщат все по-малко внимание на НАТО.

Декемврийската среща на НАТО е важна и защото съвпадна с Министерската среща на ОССЕ – последната структура, която в продължение на десетилетие служеше като форум между Запада и Русия.

Присъствието на САЩ там почти винаги е било задължително. Но не и този път. И Русия, и САЩ отсъстваха от важни срещи.

ОССЕ е основана върху принципа на неприкосновеност на границите от Хелзинкския заключителен акт. Това е принципът, на който Украйна основава своето настояване за непризнаване на окупираните територии.

Днес този принцип се поставя под въпрос не само от Русия, но и от САЩ.

Това са двете държави, които водят преговори за „нов световен ред“.