348
&format=webp)
Заетостта на непълно работно време продължава да се променя заедно с развитието на пазара на труда и навиците на работещите.
ж
Последвайте канала на
Радина Лазарова
348
Заетостта на непълно работно време продължава да се променя заедно с развитието на пазара на труда и навиците на работещите.
ж
Последвайте канала на
Макар повечето служители все още да работят на пълно време, моделите на непълен работен ден стават все по-разпространени, тъй като хората търсят по-голяма гъвкавост и по-добър баланс между професионален и личен живот. Работодателите също често избират да наемат персонал на непълно работно време, за да оптимизират разходите и да реагират по-лесно на промените в натоварването.
Данните за 33 европейски държави показват големи разлики — от едва 1,5% в България до 40,5% в Швейцария, следвана от Нидерландия с 38,9%. Ниво от около 30% се наблюдава и в Австрия и Германия. В противоположната част на класацията стоят Босна и Херцеговина, Румъния, Хърватия, Словакия и Унгария, където делът на работещите на непълен работен ден остава под 5%.
Една от основните причини се крие в структурата на заетостта по групи. Както обясняват експертите Раса Миезиене и Сандра Крутулиене от Литовския център за социални науки, жените, младите хора, по-възрастните работници и хората с намалена работоспособност по-често предпочитат непълен работен ден. Затова в държави с висока заетост именно сред тези групи делът на непълната заетост е по-висок, пише businessnovinite.
Пример е Нидерландия, която през 2024 г. отчита значително по-висока заетост на жените, на младите (15–24 г.) и на хората между 60 и 64 години в сравнение със средните нива за ЕС. В страни, където тези групи са по-слабо представени на пазара на труда, като България, делът на непълната заетост е съответно по-нисък. Освен това непълният работен ден е по-често срещан в услуги като търговия, здравеопазване, образование и хотелиерство, където нуждите от персонал се променят динамично.
Друг ключов фактор е секторната структура и нивото на заплатите. Изследванията показват, че в държави с доминиращ сектор на услугите — например Швеция, Нидерландия и Люксембург — делът на работещите на непълно време е значително по-висок, докато в производствено ориентирани икономики в Централна и Югоизточна Европа преобладава пълната заетост. Икономиките с по-високи заплати позволяват непълният работен ден да осигури достатъчен доход, докато в страни с по-ниски възнаграждения това е по-малко финансово устойчиво.
Разликите между половете също са значителни. Сред жените делът на заетите на непълно работно време достига 27,8%, докато при мъжете е едва 7,7%. В Швейцария, Нидерландия и Австрия над половината работещи жени имат непълен работен ден, а Германия е близо до тези стойности. Румъния е единственото изключение, където процентът е малко по-висок сред мъжете, докато в България няма разлика. Според проф. Мара Йеркес от Университета в Утрехт тези различия са свързани с исторически модели — в Нидерландия например работата на непълен работен ден се утвърждава още през 60-те години на ХХ век като начин жените да съчетават семейните грижи с платен труд.
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)