Норвегия отлага подводния добив на минерали с четири години

Норвегия, първата европейска страна, която реши да отвори част от своите води за евентуални подводни минни дейности, ще отложи с още четири години предоставянето на първите лицензи, според политическо споразумение, постигнато тази нощ, предаде Франс прес.

Коалиционното правителство на Работническата партия, което не е подкрепяно от мнозинството в парламента, се съгласи „да не обявява първата процедура за отдаване на концесии за добив на минерали от морското дъно през настоящия мандат“, който продължава до 2029 г.

През 2024 г. норвежкият парламент даде зелена светлина за използване на част от морското дъно за проучвателна дейност върху площ от 280 000 кв. км - по-голяма от територията на Великобритания.

Този вот бе напът да превърне Норвегия в една от първите страни в света, които разрешават експлоатация на подводните минерални ресурси за търговски цели - дейност, която буди сериозни спорове.

Според множество учени и природозащитници подобни минни операции в океанските дълбини крият риск да нарушат или унищожат екосистеми, за които почти нищо не се знае.

Норвежкото правителство подчертава колко е важно страната да е независима от държави като Китай - водеща сила в тази област - по отношение на снабдяването с ключови минерали, необходими най-вече за енергийния преход и отбранителната индустрия.

Макар правителството да възнамеряваше още през 2025 г. да издаде лицензи за проучване, малки леви или еко партии, чиято подкрепа е необходима в парламента, оказват силен натиск, за да блокират процеса.

За да осигурят приемането на проектобюджета за 2026 г., който трябва да бъде разгледан в петък (5 декември), управляващите социалдемократи бяха принудени да отстъпят пред своите парламентарни съюзници и да се съгласят на ново отлагане на отварянето на морското дъно за минни проучвания.