Станислав Попдончев: Предложеният проект на бюджет със сигурност не е единствено възможният

По думите му утре сутринта в Министерството на финансите започват преговори с участието на социалните партньори, а по предварителна информация – ще има и представители на политическите сили, които подкрепят правителството.

Попдончев уточни, че конкретни предложения все още не са обсъждани, а експертните разговори предстоят.

Какво ще поиска бизнесът.

• БСК ще настоява за следните промени в приходната част на бюджета:

• отпадане на увеличението с 2 процентни пункта на вноската за фонд „Пенсии“;

• запазване на сегашния размер на данъка върху дивидентите (т.е. да не се допуска двукратното му увеличение);

• отпадане на задължителното използване на одобрени от НАП софтуери за управление на продажбите;

• ограничаване на ръста на максималния осигурителен доход в рамките, договорени през март;

• прецизиране на мерките за контрол върху движението на стоки с висок фискален риск.

В разходната част работодателите ще поискат:

• отмяна на автоматичния механизъм за увеличение на минималната работна заплата;

• 5% равномерно увеличение на заплатите във всички администрации;

• съкращаване на незаетите щатни бройки;

• възможност за пенсиониране на служители, които продължават да работят в системи като МВР, където в последните години възнагражденията значително нараснаха.

Попдончев подчерта, че според бизнеса има държавни администрации, които получават необосновано малко спрямо обема работа, и те трябва да бъдат подкрепени.

Не е единствено възможният бюджет

След оттеглянето на спорния проектобюджет, предизвикал масови протести в страната, тристранният диалог между правителството, работодателите и синдикатите е възстановен. Това потвърди в интервю за предаването „Лице в лице“ по БТВ Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК).

Според БСК приходната част на оттегления бюджет е била надценена, включително очакванията за по-високи приходи от ДДС и контрол върху рисковите стоки. Попдончев заяви, че средносрочната прогноза съдържа мерки със съмнителна реалистичност, като например очакваните над 800 млн. евро от засилен контрол на транспорта на рискови стоки.