В становище до депутатите: Омбудсманът Делчева поиска повече подкрепа за деца, семейства и уязвими групи

Велислава Делчева обръща внимание, че обезщетението за отглеждане на дете до 2 години – отново е под минималната работна заплата.

Акцентира и за съществуващото особено затруднение за родителите на близнаци.

Делчева настоява обезщетението по чл. 53 КСО да бъде равно на минималната работна заплата, както бе обсъждано преди представянето на бюджета.

Друг акцент в становището на омбудсмана е непроменената и крайно недостатъчна държавната издръжка за деца.

Делчева подчертава, че и помощите за деца с увреждания остават без промяна вече трета година и настоява за тяхното ежегодно актуализиране.

Според омбудсмана липсата на ежегодна актуализация води до неравнопоставеност спрямо пълнолетните лица с увреждания, чиито помощи растат ежегодно на база линията на бедност.

В становището си Велислава Делчева изразява притеснения относно разширените правомощия на НОИ и достъпа до здравни данни.

В заключение омбудсманът апелира народните представители да преразгледат спорните текстове, така че бюджетът за 2026 г. да гарантира реална, адекватна и навременна подкрепа за семействата, децата и хората с увреждания.

Омбудсманът Велислава Делчева изпрати становище до председателите на парламентарните комисии по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева и по бюджет и финанси Делян Добрев във връзка с внесените в Народното събрание Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Омбудсманът подчертава, че първият бюджет след влизането на България в еврозоната трябва да постигне баланс между стабилни публични финанси и ефективна социална защита. Делчева подкрепя увеличението на минималния размер на всички пенсии, но излага редица съображения по отношение на социалните плащания.

Тя подкрепя увеличението от 780 на 900 лв., както и стимула майките да се върнат на работа чрез получаване на 75% от обезщетението през втората година, но въпреки това обръща внимание, че 900 лв. остават под минималната работна заплата (1077 лв.), което продължава да затруднява семействата.

Омбудсманът подчертава, че в институцията постъпват множество жалби от майки, включително осигурявали се на високи възнаграждения, които поради липса на ясли, здравословни причини или други обективни обстоятелства не могат да се върнат на работа и са принудени да живеят с доход под минималната работна заплата.

Посочва, че размерът на държавната издръжка за деца, чиито родители не плащат присъдената издръжка, остава 100 лв. (51,2 евро), което е крайно недостатъчно за покриване на базови нужди; остава значително под минимума, определен в чл. 142 от СК – ¼ от минималната работна заплата. Затова омбудсманът настоява държавната издръжка да бъде осъвременена.

Омбудсманът посочва, че месечните помощи по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца не са увеличавани три години, въпреки инфлацията и динамиката на ключови социални показатели и че това са единствените месечни парични помощи за деца с увреждания, които са решаваща подкрепа за рехабилитация, лечение и осигуряването на медикаменти.

Омбудсманът изразява сериозна загриженост за предложените промени чрез преходни разпоредби, които разширяват достъпа до електронното здравно досие и дават на НОИ допълнителни правомощия за иницииране на преразглеждане на влезли в сила експертни решения.

Според Делчева тези промени, приети без обществено обсъждане, представляват непропорционална намеса в личния и здравен живот на хората с увреждания. Тя подчертава, че контролът върху медицинската експертиза не може да се осъществява за сметка на правата на уязвими групи.