Той добави, че Вучич в един момент се подмазва на руснаците, а в следващия – на американците.
„Според мен това е много опасно – преди всичко заради банковото функциониране на страната, имайки предвид поредицата от послания, които той отправи по време на днешната си конференция“, заяви Тадич.
Той добави, че изявлението е по-скоро свързано с нуждата на Вучич „да бъде супергерой, който решава проблема, отколкото със стремежа Сърбия наистина да намери решение“.
Въпреки това Тадич добави, че днес Сърбия трябва да гледа своя интерес и да вземе предвид и тази възможност, включително национализацията на НИС.
На въпрос какво според него ще се случи след тези 50 дни, Тадич отговори, че всички сценарии са възможни.
Поглед назад към продажбата на НИС през 2008 г.
Той подчерта, че през 2008 г. лично е поискал корекция на цената на НИС, договорена преди това от правителството на Воислав Кощуница, но това не е било прието от руската страна.
Той каза, че са били необходими големи инвестиции за обновяването на НИС, което руската страна е направила. „Руската страна намери интерес в критичен момент и за нашите преговори за Косово, като влезе с предложение“, добави той.
Тадич припомни, че Сърбия е продала 51% от акциите за 400 милиона евро, докато руската страна е влязла в преговорите с оценка, че НИС струва 170 милиона.
В коментар за ситуацията с „Нафтена индустрия на Сърбия“ (НИС) бившият сръбски президент Борис Тадич заяви пред телевизия Н1, че се надява да не се стигне до национализация, но ако е на мястото на управляващите, би оставил тази възможност на масата.
Тадич подчерта, че Александър Вучич говори как гражданите ще бъдат застрашени от вторични санкции по отношение на платежния оборот, банковите сметки и здравното осигуряване.
„Това са жизненоважни интереси на сръбските граждани. А той показа уважение към руските интереси, към интересите на „Газпром“. Това е невероятно поведение. Той директно обвини себе си, че е поставил интересите на Русия над тези на гражданите на Сърбия“, каза Тадич.
„Руската и американската страна тук преследват своите интереси, а за съжаление сръбската е тази, която най-малко гледа собствените си. Бях против налагането на санкции на Русия, защото смятам, че това би дестабилизирало вътрешната сплотеност на сръбското общество. Сърбите не обичат санкциите и ги преживяха тежко през военните години (заради войните в бивша Югославия през 90-те). Те не са и справедливи, налагат ги онези, които управляват света, защото имат монопол върху долара като световна валута“, каза той.
„Вучич дава 50 дни на руснаците да се договорят – за какво, за цената? С кого? С евентуално Обединените арабски емирства или с унгарската страна, която се споменава? Тук някой би могъл да повдигне въпроса защо се договаря цена и кой купува. Дали зад подобна трансакция не стои сръбски капитал, контролиран от Сръбската прогресивна партия (на Вучич)? Със сигурност трябва да вземем това предвид“, заяви Тадич.
„Възможно е емиратската страна да преговаря за цената, да се договаря с представители на сръбското правителство. Не изключвам този сценарий. Второ, възможно е руснаците да намерят решение, с което евентуално да запазят някакъв интерес на Сърбия“, каза той.
Тадич посочи, че сега, заради войната в Украйна и желанието на Америка да „накаже“ руската страна, се използва възможността за изтласкване на руското политическо влияние от Западните Балкани чрез икономически кампании, което поставя Сърбия в опасност от тежки последици.
„За съжаление, казвам за съжаление, тъй като не живеем в свят, където властва справедливостта, трябва да гледаме нашите интереси и да не изключваме възможността за налагане на санкции на Русия и национализация на НИС. Ако бях на мястото на президента и човек с влияние върху правителството, бих изразил тази позиция, просто защото на този терен ключово влияние ще има Западът, който се опитва чрез войната в Украйна да изтласка Русия от тези земи. Където и да съм по света, говоря за несправедливостта на такъв ред, който се основава на доминацията на световните финансови институции и долара. Ние трябва да се грижим за интересите на гражданите, а това правителство не го прави“, заяви той.
„Имаше различни идеи за продажба на НИС след 5 октомври 2000 г. (падането на Слободан Милошевич от власт). Причината беше, че през 1999 г. НИС беше бомбардирана, разрушена и неизползваема (заради операцията на НАТО срещу Милошевич). Не можехме да го възстановим с нашите финансови средства след 5 октомври – нито едно правителство, нито на Зоран Джинджич, нито на Доран Живкович, нито на Кощуница, нямаше достатъчно средства за това. В такива обстоятелства държавата прибягва до продажба. Никоя западна компания не искаше да купи НИС по няколко причини, като ключовата беше, че рафинерията е малка“, обясни Тадич.
„Логично беше двете страни да се срещнат и да обменят аргументи, но това не се случи и това беше първият пропуск. Цялата верига от преговарящи беше от националистическата партия на Кощуница, която беше голям застъпник на тази концепция. Аз се съгласих накрая, в обстоятелства, когато нямаше друго решение. Съжалявам, че нямаше, и се опитах да коригирам основния договор“, добави той.
Той добави, че „ужасното в този договор е, че не беше предвидена допълнителна клауза за случай, в който „Южен поток“ не се осъществи“, и посочи, че това е ключовият проблем. Тадич също така заяви, че се е съгласил с условията, но не е бил този, който е водил преговорите.
)