Путин ми каза, че предпочита да финансира сиропиталище: Ципрас разкрива разговорите от 2015 г.

„Дори за мен, който бях по-млад и без много спомени от Студената война, това пътуване вдъхна известно страхопочитание“, признава Ципрас.

Оглеждайки се десет години назад, той добавя, че чувствителността не е лошо нещо, стига да е смекчена от логика.

„Представих си – почти го чувах да си мисли: „Възможно ли е? Тези хора не са просто стари комунисти; те са пътешественици във времето“, пише Ципрас.

Отговорът на Путин, както разказва Ципрас, е бил директен.

Очаква се Ципрас, който подаде оставка като депутат от СИРИЗА през октомври, да създаде нова лявоцентристка партия в началото на следващата година.

Сред акцентите в дългоочаквания политически мемоар на Алексис Ципрас „Итака“, публикуван в понеделник, са двете посещения на бившия премиер в Русия – едното в Москва и едното в Санкт Петербург – както и по-широките му контакти с руското правителство и президента Владимир Путин през първата половина на 2015 г., пише електронното издание на в. Kathimerini.

Относно първото си посещение в Москва през април 2015 г., Ципрас отбелязва, че от една страна „руското политическо ръководство е запазило резерви относно ползите, които всяко взаимодействие на гръцкото правителство с Москва би им предложило“. От друга страна, самият той се е подготвил за пътуването, „напълно осъзнавайки международния контекст“, като е целял, както пише, да укрепи позициите на Гърция в преговорите с нейните кредитори.

В тази първа делегация – която, както разказва Ципрас, е включвала тогавашния външен министър Никос Коциас, бившия заместник-министър на отбраната Костас Исихос, тогавашния министър на енергетиката Панайотис Лафазанис и тогавашния заместник-министър на финансите Надя Валавани – бившият премиер е смятал, че половината от членовете вярват, че пътуват до Съветския съюз, а не до съвременна Русия.

Ципрас продължава, описвайки сцена, в която, според него, членове на неговата делегация се обръщат към тогавашния руски премиер Дмитрий Медведев с „другарю премиер“.

По същество книгата се фокусира върху проекта „Турски поток“ и перспективата за тръбопровод, който да пресече Турция и да достигне Гърция. „По въпроса за тръбопровода позицията им беше положителна, но предпазлива. Те предложиха да започнат дискусии, но без да се ангажират с нещо конкретно или да предложат ясен график“, отбелязва той за руската позиция.

По подобен начин Путин избягваше да се задълбочава в чувствителни въпроси, предпочитайки вместо това да пита за политическите развития в Гърция. Той оставаше уклончив и – според Ципрас – винаги когато разговорът се насочваше към преговорите на Гърция с чуждестранните ѝ кредитори, го насочваше другаде. По отношение на тръбопровода той отново беше позитивен, но не предложи конкретни ангажименти.

Няколко месеца по-късно Ципрас прави второ пътуване до Русия, този път до Санкт Петербург. Там той има още една среща с Путин – „важно преживяване“, пише той. Ципрас очертава намеренията си относно преговорите с кредиторите и повдига въпроса за символична руска покупка на гръцки държавни ценни книжа на стойност 200-300 милиона евро.

„Той ми каза, че би предпочел да даде парите, които поискахме, на сиропиталище, защото ако ги даде на Гърция, ще бъде все едно да ги хвърли в кошчето за боклук. Гърция е фалирала държава и няма да бъде спасена с 300 милиона евро. Има нужда от 300 милиарда, а не от 300 милиона“, пише Ципрас, добавяйки, че Путин го е призовал „да се споразумее с Меркел“.

След референдума през юли е имало и телефонен разговор между двамата лидери, в който мнозинството отхвърли предложените условия за спасителен план. Путин поздрави Ципрас, но бившият премиер пише, че след като му е благодарил, е имало следния разговор:

„Имате ли нещо друго да ми кажете относно утрешния ден? Някакъв съвет? Какво мислите, че трябва да направя?“, попитах многозначително. „Вие ще решите какво трябва да направите, но аз вярвам, че едно жизнеспособно споразумение ще бъде добро за всички.“