Обитавана от комари лагуна, дълбоко в блатото Сапата, най-голямата непокътната влажна зона в Карибите, е център на усилия, целящи да спасят от изчезване кубинския гар (Atractosteus tristoechus) – риба от семейство Lepisosteidae, съобщи "Ройтерс", цитирани от Нова телевизия.
Векове експлоатация, загуба на местообитания и появата в района през 1999 г. на африканския сом, инвазивен вид, който е опустошил някога девственото блато, са виновниците за внезапния и рязък спад в популацията на древния вид.
„Това е бижу сред кубинските риби“, посочва биологът на парка Андрес Уртадо, цитиран от осведомителната агенция. „Това са биологични реликви, които са живели 140 или 150 милиона години и едва сега са изложени на сериозен риск от изчезване“.
В лаборатория, близо до блатото, екипът на Уртадо разработва метод за възпроизвеждане на капризните кубински гарове и за производството на храната, необходима за отглеждането им, преди да бъдат пуснати в дивата природа, за да подпомогне застрашената популация. Изолацията, комарите, недостигът на запаси и поведенческите навици на рибите затрудняват и правят почти невъзможно точното отчитане на напредъка на проекта.
Младите риби са с размерите на малък молив. Те се крият сред непроницаемите възли от мангрови корени и бързо се губят при пускането им на свобода. Има обаче признаци, че проектът може да е от полза, казват учените. „Местните рибари ни казват, че гарът е тук“, каза Едуардо Абреу, администратор в Национален парк „Сиенага де Сапата“. „Може би не са в такова изобилие, колкото в миналото, но са тук и има установена популация", добавя той.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)