Илияна Йотова: В България липсва единна национална политика за бежанците и мигрантите

В изказването си вицепрезидентът постави и наболелите въпроси за непридружените деца бежанци и мигранти и за каналджийството.

Бежанските и мигрантските потоци няма да стихнат, а в България липсва единна национална политика по тези въпроси. Необходима е и водеща институция, която да координира целия процес по интеграция. Хоризонталното разпиляване в много институции прави координацията помежду им много трудна.

Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на кръгла маса „Ефективното социално включване на бежанци и мигранти в приемащите общества – акценти, предизвикателства, перспективи“.

В изказването си вицепрезидентът акцентира върху неспособността на Европа още от 2015 г. да изготви адекватно европейско законодателство за убежището и миграцията. По думите й новият Пакт за миграцията и убежището, създаването на който отне над 10 години, съдържа важни стъпки, но все още е нерешен основният проблем в Европейския съюз – солидарността между държавите членки, която остава условна, символична, понякога изцяло формална. „Не е изненада, че част от страните вече обявяват резерви към Пакта. Според мен няма да проработи и механизмът за релокация и тежестта отново ще падне върху държавите по външните граници на съюза, каквато е и България“, посочи Илияна Йотова.

Темата за интеграцията на бежанците и мигрантите вицепрезидентът определи като политически въпрос, административно предизвикателство и голяма човешка отговорност. „Бежанците не са бройки в таблици, а живи хора, загубили дом и близки. За тях интеграцията означава сигурност, възможност да работят, да учат, да създават дом. Означава и защита на тяхното достойнство. Означава и отговорност към приемащата страна – тези хора да имат съзнанието, че трябва да спазват нейните закони и обществени норми, че са част от това общество“, заяви Илияна Йотова.

Тя изтъкна риска от капсулиране на тези общности, когато не се работи достатъчно с тях, опасността от тяхната изолация и превръщането им в мини държава в държавата. „Можем да се поучим от последствията от тези процеси в други европейски държави“, посочи Йотова. „Интеграцията изисква и зрялост от приемащото общество – да не се поддава на страхове, да не приема бежанците като заплаха. Това е труден баланс, но е възможен само когато има добри, последователни и трайни политики, които да градят доверие във всички посоки“, каза вицепрезидентът.

Илияна Йотова посочи, че въпреки дългогодишните си усилия да създаде достатъчно ефективни механизми и условия за интегриране на бежанците и мигрантите, България не постига особени успехи. Тя даде като пример ниския брой сключени интеграционни споразумения въпреки осигуреното финансиране.

Илияна Йотова беше категорична, че трябва много внимателно да се подхожда с внушенията, че бежанците и мигрантите ще решат демографските проблеми. „Ако нямаме конкретни умни политики, може да наклоним везните в обратната посока и да предизвикаме расистко и междуетническо напрежение в собствените ни общества“, посочи вицепрезидентът.

Илияна Йотова изтъкна активната дейност на неправителствения сектор по въпросите с бежанците и мигрантите и необходимостта от експертизата на академичната общност с управлението на тези процеси.