Алтернативният бюджет на ИПИ: разходи до 38% от БВП и прилагане на "златното правило 20/10": по-малка и по-ефективна администрация

Според ИПИ, първата и най-спешна мярка е въвеждането на лимит на националните разходи до 38% от БВП чрез промяна в Закона за публичните финанси.

Данъци, осигуровки и инвестиции: стимули вместо тежест

"Златното правило 20/10": по-малка и по-ефективна администрация

Най-радикалната част от реформите е т.нар. "златно правило 20/10" — нова управленска рамка, която поставя два твърди параметъра пред публичния сектор:

• служителите в държавата да не надвишават 20% от всички заети в икономиката;

• разходите за персонал да бъдат ограничени до 10% от БВП.

Разходите за персонал растат неконтролируемо

Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов представи данни, показващи, че разходите за персонал в публичния сектор са нараснали над 3,3 пъти между 2011 и 2024 г., въпреки драматичния спад на работоспособното население с над 20%.

Инвестиции, общини, здравеопазване, социална политика

В Алтернативния бюджет намират място и реформи, насочени към по-добро управление на публичните системи:

Заключението на ИПИ: без реформи няма устойчивост

ИПИ е категоричен, че без тези структурни промени България ще продължи да трупа разходи, дефицит и дълг, а обществените системи ще останат неефективни и скъпи.

Предложеният от института модел цели обратното — по-малък и по-ефективен публичен сектор, стабилни публични финанси, повече инвестиции и по-силен икономически растеж.

Разходите в държавния бюджет за 2026 г., които надхвърлят 45% от БВП, поставят България на рискова финансова траектория — към по-висок дефицит, бързо растящ дълг и реална опасност от бъдеща бюджетна криза. За това предупредиха експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ), който представи своя Алтернативен бюджет за 2026 г. с ясното послание, че страната се нуждае не просто от "закърпване" на бюджета за една година, а от дълбоки структурни промени в модела на финансиране, разходване и управление на публичните средства.

Към това институтът предлага и втори ключов макропоказател: държавният дълг да бъде ограничен до максимум 30% от БВП. Според ИПИ, тази рамка ще спре опасната тенденция към задлъжняване и ще предотврати "румънски сценарий", при който дългът вече е достигнал 60%.

ИПИ предлагат запазване на данъчната тежест през 2026 г. и поетапно намаляване на осигуровките през 2027-2028 г., като мярка за стимулиране на заетостта и изсветляване на икономиката. Според института, това ще улесни бизнеса, ще намали разходите за труд и ще подкрепи растежа.

В частта за инвестициите предложенията включват освобождаване от корпоративен данък за вложения в дълготрайни активи, ускорена амортизация за машини и оборудване и двойно признаване на разходите за научно-развойна дейност — мерки, които според ИПИ могат да превърнат България в по-привлекателно място за модерни индустрии, пише dir.bg.

Изпълнението на тази реформа според ИПИ означава освобождаване между 50 000 и 100 000 души от администрацията за три години, премахване на автоматичните механизми за увеличение на заплатите (особено в силовите ведомства), съкращаване на празни щатове и нови правила за бонусите.

• Инфраструктура и концесии: повече частни инвестиции в инфраструктура — минимум 2% от БВП средносрочно, чрез концесии и публично-частни партньорства.

• Социални помощи: по-строго насочване на подкрепата — според доходен критерий, оценка на реалната нужда и измерване на резултатите.

• Силни общини: повече собствени приходи за общините, за да могат регионите да развиват политика самостоятелно и да привличат инвестиции.

• Здравеопазване: лимит на ръста на разходите, закриване на неефективни болници и прехвърляне на поне една трета от клиничните пътеки към извънболничната помощ.

• Съдебна система: оптимизация на структурата, съкращаване на органи, преразпределяне на кадри и временно спиране на новите конкурси, докато не бъде направен анализ на натовареността.