Конгресът на САЩ гласува за изпращане на законопроект за досиетата на Епстийн до Tръмп

Камарата на представителите (долната камара на парламета във Вашингтон) одобри мярката с огромно мнозинство от 427 гласа „за“ срещу само един „против“. Сенатът заяви, че ще приеме законопроекта, още преди официално да го е получил.

По-рано във вторник оцелели жертви на Eпстийн изразиха подкрепа за мяркат. Една от тях заяви, че в продължение на години са страдали от „институционално предателство“.

Лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн заяви, че очаква горната камара да получи законопроекта от долната в сряда сутринта, след което той ще бъде приет и изпратен на Tръмп за президентски подпис.

Рязката промяна в позицията на Тръмп през уикенда – от атаки срещу тези в Капитолия, които искаха файловете да бъдат публикувани, до твърдението, че „няма какво да се крие“ – изненада мнозина във Вашингтон.

Ръководството на републиканците в Конгреса беше хванато неподготвено, след като през последните няколко седмици беше съгласувало посланията си с президента и се противопоставяше на публикуването на досиетата.

Републиканецът Клей Хигинс от Луизиана бе единственият законодател, гласувал против законопроекта, като се позова на притесненията си, че „невинни хора ще бъдат наранени“ от публикуването на информацията.

Очакваше се мярката да стигне до Сената на САЩ след няколко дни, но след убедителния вот в Камарата на представителите, процесът бързо се ускори.

Лидерът на малцинството в Сената Чък Шъмър внесе законопроекта в пленарна зала по процедура, наречена „единодушно съгласие“. Тъй като никой не възрази, не се проведоха дебати и не бяха добавени поправки към текста.

За публикуването на файловете не беше необходим вот в Конгреса – Тръмп можеше да нареди това и самостоятелно.

Тези материали включват вътрешни комуникации на Министерството на правосъдието, полетни дневници, както и информация за лица и организации, свързани с Eпстийн.

Наскоро Tръмп поиска от Министерството на правосъдието да разследва предполагаемите връзки на Eпстийн с големи банки и няколко видни демократи.

Eпстийн бе намерен мъртъв в килията си в затвор в Ню Йорк през 2019 г., като според съдебния лекар смъртта е настъпила в резултат на самоубийство.

Той бе задържан по обвинения в трафик на хора с цел сексуална експлоатация, след като през 2008 г. вече беше осъден за склоняване на непълнолетна към проституция.

По време на двете наказателни разследвания срещу него са събрани хиляди документи, включително стенограми от разпити на жертви и свидетели.

Миналата седмица Белият дом заяви, че жертвата, спомената в имейла, е видната обвинителка на Eпстийн Вирджиния Джуфре.

След гласуването братът на Джуфре, Скай Робъртс, похвали ролята на сестра си в търсенето на справедливост за жертвите на Епстийн.

„Тя го направи, тя проправи пътя. Тя проправи пътя за нас да се изправим като защитници, за нейните сестри, които са оцелели, и ние няма да спрем“, заяви Робъртс.

Маси се сблъска с критики от страна на Тръмп заради настояването си за публикуване на файловете, но остана твърд в позицията си.

„През 2030 г. той няма да бъде президент“, каза Маси през уикенда. Той добави, че колегите му републиканци, които са гласували против публикуването, „ще са гласували в защита на педофили“.

На пресконференция по-рано във вторник Грийн заяви, че говори от името на жертвите на Епстийн.

Ани Фармър, една от жертвите на Епстийн, заяви, че запазването на файловете в тайна е равносилно на „институционално предателство“.

„Тъй като тези престъпления не бяха разследвани правилно, много повече момичета и жени бяха наранени“, каза Фармър.

Двете камари на американския Конгрес постигнаха съгласие да наредят на Министерството на правосъдието на САЩ да публикува досиетата си за покойния сексуален престъпник Джефри Епстийн, предаде Би Би Си.

В крайна сметка президентът Доналд Тръмп трябва да подпише мярката, което той вече обяви, че ще направи. Наскоро той промени позицията си и призова съпартийците си републиканци да гласуват за разкриване на документите след натиск от страна на много от неговите поддръжници.

Стопанинът на Белия дом коментира, че времето няма значение за него и продължава да представя въпроса като опит за отвличане на вниманието. „Просто не искам републиканците да отклоняват поглед от всички победи, които постигнахме“, написа той в социалните мрежи късно във вторник следобед.

Връзките на Tръмп с Eпстийн в миналото отново станаха обект на медийно внимание, след като американски законодатели публикуваха над 20 000 страници документи от наследството на Епстийн. В някои от тях се споменават Тръмп и други видни фигури, без обаче да се посочват каквито и да било неправомерни действия от тяхна страна.

Законопроектът изисква главният прокурор Пам Бонди да публикува „всички некласифицирани записи, документи, комуникации и материали от разследването“, свързани с Eпстийн и неговата съучастничка Гилейн Максуел, не по-късно от 30 дни след влизането на закона в сила.

Въпреки това съществуват пречки пред публикуването на файловете, дори ако Тръмп подпише законопроекта, както е обещал. Например, законът дава на Бонди правомощието да задържи информация, която би застрашила текущо федерално разследване или би разкрила самоличността на жертви.

В миналото Тръмп и Eпстийн са се движили в едни и същи социални кръгове, но президентът многократно е заявявал, че е прекъснал връзките си с Eпстийн преди години, още преди осъдителната му присъда от 2008 г. Президентът също така твърди, че не е знаел за престъпната дейност на Eпстийн.

Миналата седмица демократите от Комисията по надзор в Камарата на представителите публикуваха три имейл кореспонденции, включително между Eпстийн и Mаксуел, която в момента излежава 20-годишна присъда за трафик на хора с цел сексуална експлоатация.

В някои от тях се споменават Тръмп и други известни личности. В един имейл, изпратен през 2011 г., Eпстийн написал на Mаксуел: „Искам да осъзнаеш, че кучето, което не е лаяло, е Tръмп. [ЖЕРТВА] прекара часове в къщата ми с него.“

Вирджиния Джуфре, която почина през април, е заявявала, че никога не е виждала Тръмп да участва в каквито и да било злоупотреби. В имейлите не се съдържат никакви намеци за неправомерни действия от страна на Тръмп или другите високопоставени фигури, споменати в тях.

Тръмп последователно отрича всякакви неправомерни действия във връзка с Епстийн. Прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че имейлите са били „селективно изтекли“ от демократите в Камарата на представителите към „либерални медии, за да се създаде фалшив наратив, който да опетни президента Тръмп“.

Друг републиканец, който настоява за разкриването на досиетата, е членът на Камарата на представителите Марджъри Тейлър Грийн. Тя беше твърд поддръжник на Тръмп, преди двамата да влязат в конфликт по този въпрос, като президентът я нарече „предател“.

Оцелели от злоупотребите на Епстийн също говориха на пресконференцията, призовавайки законодателите да публикуват досиетата и настоявайки Тръмп да направи същото.