Оферта от Тръмп, която Путин не може да откаже

Падането на града ще бъде стратегическа загуба за Украйна и тактическа победа за Русия, но няма да доведе до края на войната. Причината е, че нито една от ключовите заинтересовани страни не е готова да спре да се бие, пише Responsible Statecraft.

От друга страна, упоритостта на Киев е знак за слабост, а не за сила. Лидерите на Украйна признават, че страната се нуждае от примирие, но се страхуват от това, което ще последва след приемането му.

В очите на много украинци всяко мирно споразумение, постигнато с Русия сега, ще бъде временно.

Москва и Киев не са единствените, които са склонни да позволят войната да продължи. В цяла Европа няма голямо желание за бързо прекратяване на конфликта в Украйна, въпреки публичните призиви за безусловно прекратяване на огъня, пише Труд.

Второ, европейските лидери знаят, че след като оръжията в Украйна замлъкнат, ще трябва да измислят как да изпълнят следвоенните си обещания да финансират възстановяването на Украйна и да институционализират връзките ѝ с Европа.

Във Вашингтон Тръмп искрено иска да „спре убийствата“. Но в неговата администрация няма особена спешност да се работи енергично за постигането на тази цел.

Тази стратегия на „изчакване“ има своите недостатъци. Възможни са два кошмарни сценария: срив на Украйна или ескалация, която ще въвлече САЩ по-дълбоко във войната.

Трудно е да се предскаже колко дълго още ще издържат украинските въоръжени сили. Може да са месеци или година, а може и да са седмици.

По източната фронтова линия на Украйна въпросът не е дали Русия ще получи пълния контрол над Покровск, ключово място в „крепостния пояс“ на Украйна, а кога.

Вашингтон обаче ще се нуждае от нова стратегия, ако иска да спаси усилията си за постигане на мир. Отправната точка за тази нова стратегия трябва да бъде приемането на факта, че няма натиск, който да накара руския президент Владимир Путин да спре войната, преди да е постигнал минималните си цели. Вместо това, най-добрият шанс на президента Тръмп да постигне споразумение е да използва най-силната си карта: факта, че Путин се нуждае от участието на САЩ, за да постигне политическите си цели, и се интересува много повече от подробностите на споразумението, отколкото американският президент.

В много отношения битката за Покровск се превърна в микрокосмос на самата война и на трудността да се разреши конфликтът, който продължава вече почти четири години. Въпреки жертвите на боевете, никоя от страните не изглежда готова да сложи оръжията, но причините за това не могат да бъдат по-различни.

Нежеланието на Москва да отстъпи е знак за решителност и напомня, че Русия е до голяма степен незасегната от наложените от Запада и бойните разходи. Вярвайки, че има военно предимство, Путин отговори на призивите на Тръмп за мир с ескалация, натискайки напред там, където отбраната на Украйна изглежда на ръба на колапса. Загубите от тази стратегия са големи, но са поносими и приемливи, като се има предвид залогът на изхода от войната за Путин и неговия режим.

Правилно или не, те вярват, че Путин няма да бъде удовлетворен, докато Русия не контролира цяла Украйна. Днешният избор следователно не е между мир и още война, а между борба с Русия сега и борба с Русия по-късно. Изправена пред този дилема, Киев е избрала бавна загуба на бойното поле пред бърза капитулация.

Първо, по-дългата война дава на Европа време за собственото си военно укрепване. Докато Русия воюва в Украйна, способността ѝ да заплашва територията на НАТО е ограничена. Но след края на войната много хора в Европа вярват, че Русия ще възстанови военната си мощ и ще насочи вниманието си по-назапад.

Най-силната карта на президента Тръмп е, че той се интересува много по-малко от действителните условия на примирието, отколкото руският му колега. За Тръмп всеки резултат, който спре боевете, е достатъчен. Путин, от друга страна, се интересува много от детайлите и се нуждае от участието на САЩ, за да сложи край на войната при благоприятни условия.