Архитектът на Халите: 145 години от рождението на Наум Торбов

Строителството започва през 1909 г. и продължава около две години. Официалното откриване е през 1911 г.

___________________________

Днес се навършват 145 години от рождението на архитекта Наум Торбов. Един от онези тихи, но решаващи творци, оформили модерната визия на София. По този повод си струва да се върнем назад във времето и да си представим как започва „животът“ на най-емблематичната му сграда – Централните софийски хали… едно от най-разпознаваемите пространства в столицата, което и до днес носи неговия подпис.

Раждането на модерния пазар на София

Идеята за голям покрит пазар в центъра на София се появява в началото на XX век. Това са години на голям подем, в които силно си личи желанието на младата ни столица (а и младата ни държава) да се нареди сред своите европейски побратими и да бъде равна на тях. Желание, което е било ясно, че ще се осъществи единствено с много труд. Е, за радост, прадедите ни не са се плашили от многото труд.

Първоначално общината възлага проекта на френския архитект Леон Буржоа (който между другото е бил и министър-председател на Франция през 1895 – 1896), но след промяна на концепцията през 1907 г. е обявен нов конкурс. Тогава се появява името на Торбов, чийто проект впечатлява журито с функционалност и модерна европейска визия.

Веднага след този момент Халите се превръщат в „модерното тържище“ на София. Сградата заема приблизително 3200 кв. м и е съобразена с тогавашните стандарти за хигиена, светлина и контрол на стоките. Тя въвежда ред в търговията с месо, мляко, риба и плодове… сфера, която дотогава е била по-скоро хаотична.

Халите са пример за синтез на няколко архитектурни течения, популярни в Европа в края на XIX и началото на XX век. Фасадата е оформена в духа на неоренесанса, а декоративните детайли носят влияния от неовизантийската и необароковата традиция.

Над централния вход се намира изработеният от Харалампи Тачев герб на София, който е един от основните визуални акценти. Трите циферблата на часовниковата кула над покрива (елегантен архитектурен акцент) превръщат сградата в емблема на централната част на града.

Вътрешната метална конструкция е изградена по принципите на т.нар. павилионна архитектура, разпространена след Парижкото световно изложение през 1900 г. Пространството е светло, проветриво и функционално. Пазарните алеи минават по ясно маркирани оси изток–запад и север–юг. Решение, което улеснява движението на хора и стоки.

Под сградата са разположени археологически останки от антична Сердика, които днес са интегрирани и достъпни за посетители. Едно от най-ярките доказателства за многослойната история на района.

През втората половина на XX век интериорът претърпява сериозни промени. През 1988 г. Халите са затворени за реконструкция, която продължава дълго. В края на 90-те години сградата е реставрирана, а след обновяване отваря отново за Великден през 2000 г., като съчетава търговски обекти от нов тип с класически пазарни функции.

В последните години сградата премина през нов мащабен ремонт. Реставрацията възстанови детайлите на Торбов – фасадите, пластиките, герба, часовниковата кула. Сградата е със статут на паметник на културата от национално значение, а днес вътрешното пространство комбинира супермаркет, пазарна зона и културни пространства.

Кой е Наум Торбов

Арх. Наум Торбов е роден на 18 ноември 1880 г. в с. Гопеш, край Битоля. Завършва архитектура през 1904 г. в Букурещ и още същата година започва да работи в София. След победата му в конкурса за Халите отваря собствено архитектурно бюро, което функционира почти четири десетилетия.

Торбов е изключително продуктивен: проектира над 100 сгради – обществени, жилищни и промишлени. Сред най-известните:

- кино „Одеон“

- няколко софийски хотела („Париж“, „Сплендид“ и др.)

- бирена фабрика „Македония“

- църквата „Св. св. Кирил и Методий“ до Женския пазар

- домът на Луиза и Димитър Станишев (днес Главно мюфтийство)

Той остава в историята като архитект, който надгражда европейския образ на София със сдържан, чист стил, внимание към детайла и усет към функционалността. Макар и без шумни жестове, Торбов оставя траен отпечатък върху столицата.

Централните софийски хали са не просто пазар или търговско пространство. Те са живо свидетелство за трансформацията на София от малък следосвобожденски град към модерна европейска столица.

Всяко пазаруване под металната конструкция или всеки поглед нагоре към часовника, или към герба над входа… всичко това са си малки ежедневни срещи с историята.

Днес, на 145-ата годишнина от рождението на Наум Торбов, Халите ни напомнят, че архитектурата не е просто бетон и фасади.

Малко са местата в София, в които толкова естествено се преплитат минало и настояще. Под един покрив живеят шумът на пазара, металната конструкция от 1911 г., гербът на Харалампи Тачев и археологията на древна Сердика. А в основата им стои човекът, който е вярвал, че градът трябва да расте не само на височина, а и на дух. Наум Торбов успява да го направи тихо, без излишна показност, но завинаги. Той е бил от онези тихи хора, бягащи от шума на светския живот и светлината на прожекторите. Не е сред най-цитираните. Не е търсел славата и изявата. Просто е вършел с любов работата си. Което си е рядкост и до днес. И е търсел единствено удовлетворението от нея – от добре свършената работа.

Годишнината от рождението му е повод да се припомни ролята на индивидуалните творци за изграждането на облика на българската столица. Всеки един човек е можел да допринесе. Всеки един и днес ВСЕ ОЩЕ може да допринесе за развитието и благосъстоянието на целия ни град (квартал, улица, район, държава…!).

Днес Халите са различни от онези през 1911 г., разбира се; но идеята зад тях е същата – градът да си има място, което обединява. Е, да – такива места сега са много. Но е хубаво да не забравяме как започва всичко. Малцина днес поглеждат нагоре към часовника или към детайлите по фасадата. Но те са там и са свидетели на повече от век история. Дано да са и вдъхновение за някого, не само украшение. Дори само за един да са…