НБТ ще направи първия календар на значимите събития, които правят България атрактивна дестинация

Националният борд по туризъм (НБТ) ще опита за първи път в България да направи методика, безпрецедентна таблица на значимите събития, които правят България атрактивна дестинация не само в областта на туризма, но и във всички сектори на обществения живот. Това съобщи заместник-председателят на НБТ д-р Мартин Захариев по време на конференцията "Дестинация България на фокус за 2026 г.", организирана от Националния борд по туризъм с институционалната подкрепа на Министерството на туризма.

Това е нашият първи по рода си опит, до момента такъв не е правен, но по същество той ще докаже убедително добавената стойност на събитията, които ще се случат в България, както и връзката им с туристическата услуга и свързаните с нея индустрии, посочи Захариев. Според него създаването на този прецедент в годините напред може да се утвърди като стандарт.

Може да установим като правило налаганата от Световната организация по туризъм методология, базирана на когнитивен анализ за измерване на въздействието на туризма върху икономиката, каза Захариев. По думите му след година, след прецизен мониторинг и анализ на вече случилите се събития, ще има още по-добра картина, фокусирана върху резултатите, върху интегриране на статистически данни за целите на формиране на правилните статистически и управленски решения в туризма.

Захариев цитира данни от регистрите, според които броят на инвеститорите и хотелиерите от една до пет звезди у нас е 37 000, на туроператорите - близо 5000, на ресторантьорите - близо 20 000, на туристическите сдружения - 230, общини - 265, спортни федерации - 125, туристически фестивали и събития - 1900, туристически забележителности - 500, концерти на годишна база (по данни на Националния статистически институт) - 5600, посетени от 2,7 млн. души, театри - 80 с 47 000 места, киносалони - 84 с 320 000 прожекции годишно, спортни съоръжения, конгресни центрове, стадиони, конферентни зали и т.н.

Не всички те произвеждат събития, но това колосално количество информация, което биха произвели, трудно биха били обработени дори от най-скъпата версия на изкуствения интелект, отбеляза Захариев. Той обясни, че трябва да бъдат въведени правила и методика, по които да се мерят събитията. Като например това събитие да е с международно участие или да има значителен принос за местната икономика. Събитието може да има и значителен международен отзвук.

По думите на Захариев, ако цялата тази информация бъде събрана, предоставена за употреба, подредена четивно, преведена на основните езици на ЕС, ако този календар стане платформа, на която се предлагат услуги с добавена стойност, това би имало изключително значение за лицето на България. В бъдеще могат да бъдат генерирани и данни от потребителите на събитието.

Мартин Захариев подчерта, че на национално ниво методът за събиране и представяне на туристическото въздействие върху икономиката се осъществява чрез така наречените „сателитни сметки за туризма“ от Националния статистически институт (НСИ). По думите му в тях липсват редица данни - за заетостта в сектора, за инвестициите в туризма и като цяло липсва брутната добавена стойност, генерирана от сектора.

Според Захариев една от причините Министерството на туризма да е с най-ниския бюджет в структурата на Министерския съвет е крайното неразбиране за значимостта на сектора като основен мултипликатор на добавена стойност. Той заяви, че на практика този сектор има един от най-високите мултипликатори в икономиката. От гледна точка на добавената стойност всеки допълнителен лев, похарчен в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“, води до увеличение на добавената стойност с 0,73 лева, като от тях 0,34 лв. представляват компенсации за заетите - това е неговата и социална роля, а всеки 1 милион лева, похарчени в сектора, създават 100 нови работни места, допълни Захариев.