Кремъл използва не отрицание, а изкривяване.
Наратив №1: „Европа извършва климатично самоубийство“
Прокремълските медии внушават, че „климатичните политики на ЕС са индустриално самоубийство“.
Наратив №2: „Високите цени са по вина на Европа, не на Русия“
Наратив №3: „Западната климатична политика е неоколониализъм“
Русия е намерила начин да превърне затоплянето на климата в платформа за любимите си наративи около страха и възмущението. Затова Европа трябва да се адаптира бързо.
_________________________
Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.
Климатичните промени трябваше да са една от малкото теми, които човечеството да може да обсъжда без геополитика, която да отрови разговора. Повишаването на морското равнище, горящите гори, разпадащите се екосистеми – тези неща не признават граници, политика или идеология.
Кремъл обаче не само признава (граници, политика или идеология), но и мисли първо, само и единствено за тях. Няма да се връщаме назад и да си припомняме по време на ковид пандемията колко трол фабрики от Русия бълваха лъжи, с които да объркват хората, което доведе до милиони безсмислени смъртни случаи. Няма да се връщаме, но и няма да го забравим! Те така правят! ТОВА е част от тяхната война срещу нормалността и демокрацията – където мога – с агресия и сила, където не могат – с лъжи и пропаганда.
Сега са започнали да откриват, че страховете около климатичните промени са идеалният съд за любимите им наративи: страх, дезинформация и геополитическа манипулация.
Неотдавна и EUvsDisinfo описа наблюдение на това как Кремъл е измислил нов начин да манипулира темата. И тук не става дума просто за отричане климатичните промени. Не. Вместо това пропагандата на Москва „изменя темата в инструмент за разпространение на добре утвърдени дезинформационни наративи“, насочени към отслабване на западните общества, подкопаване на доверието в климатичните политики на ЕС и позициониране на Русия като уж рационален и „отговорен“ глобален актьор.
Е, това не е ново. Москва отдавна използва всичко, което привлича обществено внимание – пандемии, както казахме, енергийни кризи, войни, избори, мигрантски вълни. Всичко, което се „консумира“ на едро от драгия читател/зрител.
Климатичните промени са просто най-новото бойно поле. Новото е мащабът и финесът. Москва знае, че климатичните промени вече не са далечна тревога, а са ежедневие. Горещи вълни, наводнения, разсипани реколти, които водят до ценови шокове при храните. Всичко това са видими последици и разговорът за климатичните промени е постоянно в дневния ни ред. И е емоционален. Политически експлозивен. Перфектен за експлоатация.
Може би някой би предположил, че стратегията на Кремъл се върти около отрицанието. Преди 25 години – да. Но днес отрицанието е само малка част от много по-сложен инструментариум.
Наблюдавайте картинката внимателно. Русия предпочита да изкривява климатичния дебат, а не да отрича науката. Това позволява кремълските послания да се плъзгат в мейнстрийма почти незабелязано, звучейки достатъчно „разумно“, че да бъдат повтаряни от влиятелни фигури или от обикновени граждани (ядосани от високите сметки или несигурността).
Москва взима страховете, родени от климатичните промени (реалната тревога) и ги превръща в оръжие.
Една от любимите дъвки на Кремъл е, че зеленият преход ще унищожи индустрията на ЕС и ще обеднява европейците. Всяка гореща вълнà, наводнение или пожар предизвикват нова вълнà от разговори по темата.
Заговорили се обаче…
… веднага се включват и „експертите“, които да повтарят до втръсване техния си сценарий: европейските лидери са „фанатици“, „идеологически екстремисти“, „глобалистки марионетки“, които жертват гражданите в името на климатични догми.
Тази линия цели: да подкопае доверието в ЕС; да разпали вътрешнополитически конфликти; да представи Русия като „разумния“ защитник на евтината енергия.
Целта е проста: да задържи Европа зависима от изкопаеми горива И ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗДЕЛЕНА.
При всяко увеличение на цените Кремълските мрежи действат светкавично. Те твърдят, че санкциите (не руската агресия!) са причинили икономическите проблеми на Европа. Или че „вятърните перки“ са виновни, а не руските ракетни удари по украинската енергетика.
Логиката е абсурдна, но ефективна. Русия бомбардира украински електроцентрали, но обвинява ЕС за високите цени на тока. Русия спира газа, но обвинява Брюксел в „самонараняване“. В дезинформацията абсурдът е функция, а не грешка.
Тук Кремъл работи най-успешно в по-бедните и изостанали държави. Русия твърди, че Европа и САЩ „налагат“ климатични правила на бедните държави, докато богатият Запад продължава да се развива.
Така Москва печели симпатии, подкопава глобалното сътрудничество и се представя за защитник на „потиснатите“.
Наратив №4: „Климатичните бедствия доказват, че Западът се разпада“
Гореща вълна в Италия? Пожари в Гърция? Наводнения в Германия? Добре дошли са за кремълската пропаганда, която ги представя като „доказателство“ за западната слабост. Европа се разпада, Америка е обречена, а Русия (явно!) е крепост на стабилността.
Този наратив се разпространява особено бързо в конспиративни среди и анти-ЕС групи.
Наратив №5: Класическото отрицание, адаптирано за дигиталната епоха
То е насочено към конспиративните, анти-научни или антиваксърските общности: „Климатът винаги се е променял“. „Учени лъжат за пари“. „Климатът е измама за контрол над населението“.
Русия сегментира аудиторията: един наратив за отрицателите, друг за крайнодесните, трети за крайнолевите, четвърти за държави от Глобалния юг.
Климатичните промени вече са ежедневие. Хората се страхуват, тревожат се, ядосват се. Кремъл знае, че емоционалната уязвимост отслабва критичното мислене. Освен това климатът стои на кръстопътя на: икономиката, миграцията (опустошените земи раждат имигранти), енергетиката, националната сигурност… Един кремълски наратив може да се „прелее“ във всички тях.
Нужни са: по-силна медийна грамотност, прозрачна климатична комуникация, по-устойчива информационна екосистема и по-добро разбиране за това как Кремъл използва кризите в своя полза.
Климатичната криза е най-голямото предизвикателство на нашето време и Русия успя да превърне дори него в оръжие. Както направи и с ковид. Помните ли как все си казвахме, че само голямо бедствие (извънземно нашествие или епидемия) могат да сплотят човеците по света? Е, оказа се, че и това не можело, защото се намесиха трол фабриките и дори до ден днешен има плоскоземци, които смятат ковид за измислица. При Кремъл няма чувство за мярка или морал. Там е месомелачка от видове война – открита, скрита, хибридна, информационна, всякаква. По всяко време. На всяка цена.
Стратегията на Кремъл не е да спори с науката, която описва климатичните промени, а да прокарва любимите си наративи през пукнатините, които страхът, несигурността и политическата фрагментация отварят.
)