Заплатите на депутатите ще минат 8000 лева. При това става въпрос за основното възнаграждение, върху което се начисляват допълнителни суми. Това става ясно от данните на Националния статистически институт за заплатите през третото тримесечие на годината.
Съгласно правилника на Народното събрание възнагражденията на депутатите се преизчисляват на всяко тримесечие. Техният размер е три пъти заплатата в обществения сектор, като се гледа последния месец на съответното тримесечие.
Междувременно съдът на ЕС отмени част от директивата за адекватност на минималните заплати, която и България трябва да приложи в законодателството си. Директивата бе атакувана пред съда от Дания, подкрепена от Швеция.
През юни средното възнаграждение в обществения сектор е било 2645 лева, а през септември то стига вече до 2668 лева. Така, ако досега основната заплата е била 7935 лева, то тя вече ще стане 8004 лева. За участие в комисия редовите депутати вземат още 15% над основното си възнаграждение.
За шефовете на комисии и парламентарни групи надбавката е 35 на сто, а за техните заместници тя е 25%. Към основната заплата на депутатите се начисляват и допълнителни месечни възнаграждения за трудов стаж и професионален опит - 1 на сто за всяка прослужена година, за научна степен "доктор" - 10 на сто, а за "доктор на науките" - 15 на сто.
Вследствие на вдигането на заплатите на депутатите се увеличават възнагражденията и на лидерите в държавата - председателя на Народното събрание, на президента и премиера. Шефът на парламента получава заплата с 55% по-висока от основната на депутатите, което означава, че вече ще взима 12 406 лева. Същото възнаграждение получава и министър-председателят. Заплатата на президента пък е равна на две депутатски заплати и вече ще мине 16 000 лева. Към тази сума също се начисляват проценти за прослужено време.
Данните на НСИ показват, че средната месечна брутна работна заплата за страната през септември достига 2580 лева. Продължава изоставането на възнагражденията в частния сектор от тези в публичния. Работещите в частни фирми през септември са получавали средно 2550 лева – с над 100 лева по-малко от заетите в обществения сектор. На тримесечна база средната работна заплата за страната намалява с 0,9%. На годишна база обаче има увеличение с 12%.
Традиционно най-високи за тримесечието са заплатите в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – средно 5512 лева. На второ място са финансови и застрахователни дейности с 3716 лева, а на трето – производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 3539 лева. Най-ниски са възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството – средно 1586 лева.
Самата директива обаче остава в сила, което се приветства от синдикатите. Отпадат обаче изброените в нея минимум критерии, които правителствата трябва да вземат предвид за определяне на минималната работна заплата. Това бяха: покупателната способност, общото равнище на работните заплати, темпът на техния растеж и дългосрочните равнища на националната производителност. Остават обаче ключовите референтни точки за оценка на адекватността на МРЗ – тя да е 50% от брутната средна заплата или 60% от медианната.
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)