Европа може да остане без бяла покривка до края на века

Според сателитните данни на системата Copernicus, зимният сезон в Европа се е скъсил с 24 дни за последните две десетилетия. В някои райони на Алпите снегът идва с повече от месец закъснение и се топи рекордно бързо – с цели 36 дни по-рано.

"Снегът вече не е сигурен източник на вода. А това променя всичко – от земеделието до енергетиката", казва климатологът д-р Росица Аврамова.

Там, където някога зимата рисуваше пейзажи от сняг и лед, днес все по-често виждаме кал и суха трева. Средната надморска височина, на която снегът се задържа, се е повишила с около 300 метра.

За България това означава по-малко сняг по Витоша, Рила и Родопите, по-малко вода през пролетта и по-тежки засушавания през лятото.

"Когато снегът изчезне, изчезва и забавената вода, която храни реките и язовирите. Без нея те се пълнят рязко и после изсъхват. Сезонният баланс се руши", обяснява проф. Андреа Гуера от Университета в Инсбрук.

Според проучване на ETH Zurich, 80% от питейната вода в Европа идва от планински басейни, захранвани от топящ се сняг. Най-застрашени са Балканите, където климатът се затопля по-бързо, а планините са по-ниски.

Зимните курорти в Алпите и България – Банско, Боровец, Пампорово – вече харчат повече вода и електроенергия за изкуствен сняг, отколкото за отопление.

Но това не е устойчиво решение – за да се покрие само един склон с 30 сантиметра сняг, са нужни два милиона литра вода.