Франция замразява пенсионната реформа

В началото на октомври 2025 г., докато политическото му бъдеще висеше на косъм, френският премиер Себастиен Льокорню, подал оставка и впоследствие повторно назначен, обеща да спре непопулярната пенсионна реформа до 2027 г., когато ще се проведат президентските избори, информира бТВ.

Една от особеностите на европейския дебат по темата е, че корените на проблема са отдавна известни и добре документирани. Населението застарява, раждаемостта спада, а продължителността на живота нараства. Все по-малко хора работят и внасят средства в системите, от които все повече пенсионери ще теглят пари за по-дълги периоди. Паралелно с това технологичните промени намаляват дела на трудовите доходи в брутния вътрешен продукт.

Тъй като повечето европейски разходопокривни системи са създадени в съвсем различни демографски условия, те трябва да бъдат адаптирани към новата реалност. В други сфери, като образованието, подобни промени се приемат естествено – преразпределят се училищни райони, намалява се строителството на нови училища, когато има по-малко деца. Но всяко споменаване на промяна в пенсионната възраст води до хиляди разгневени протестиращи по улиците на Париж, Мадрид или Брюксел.

Във Франция самата реформа беше относително умерена – предвиждаше вдигане на пенсионната възраст с две години, до 64. За сравнение, Дания коригира възрастта за пенсиониране на всеки пет години според продължителността на живота и вече е одобрила увеличението ѝ до 70 години до 2040 г., спрямо сегашните 67.

Пенсионните реформи в Европа отново и отново се провалят, защото политиката надделява над икономиката. Демографските тенденции са предсказуеми, техните последици могат да бъдат изчислени, а инструментите за действие са известни. Но реформите рухват, щом се сблъскат с изборни интереси и обществено недоверие.

Изходът може да бъде намерен в по-широк подход, който разглежда не само пенсионната възраст, а и приходите, и разходите, като същевременно компенсира хората, които понасят най-тежко последиците. Изследване, проведено върху Испания, показва, че този модел може да се приложи и в други европейски държави, включително във Франция.