Политическият земетръс във Франция и българският поклон към Саркози

Гийо-Клерк отбелязва, че Саркози вече използва реторика, подобна на тази на Марин Льо Пен — твърдейки, че решението е политическо.

___________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Днес президентът Радев направи едно интересно и, честно казано, сред очакваните дипломатически изказвания. Той се присъедини към други политици, призоваващи за освобождаването на Саркози от затвора.

Лесно е да видим защо от позицията на български президент би било логично да се иска нещо подобно – страната ни има голям дълг към Саркози заради извоюваната свобода на медиците ни, които бяха отвлечени и използвани в съдебен цирк от Кадафи, който можеше да завърши и с публичното им линчуване – минаващо за „екзекуция“ – за да се лъсне имиджа на тогава все още живия Кадафи и да се отклони яростта на народа в друга посока (в посока българите вместо в посока Кадафи).

Времето мина, те се прибраха, всичките знаете какво стана с Кадафи. Жестът на Радев… също виждате откъде идва и защо идва, нали? От българска (дипломатическа) гледна точка е доста логичен. Благодарност. Връщане на жеста, един вид.

Важно е да отбележим и още нещо важно: въпреки че Саркози и съпругата му полагаха големи усилия за освобождаването на медиците, то реално се случи ЧАК след като България влезе в ЕС. Това беше „спусъкът“ – цялата тежест на Съюза. Важно е да се помни от ентусиастите, които се заеха да правят петиции, референдуми и друго самодейно изкуство по посока излизане на България от ЕС.

Но да видим нещо друго сега. Използвайки повода, че Румен Радев ни подсети за случая, както и за факта, че Саркози се намира в затвора, нека видим какво всъщност се случва там и как влизането му в затвора променя „пейзажа“ в политиката на една от най-богатите страни в света, която е и ядрена сила.

На 21 октомври 2025 г. бившият френски президент Никола Саркози влезе в затвора „Ла Сантé“ в Париж, за да започне да изтърпява петгодишната си присъда по т.нар. „дело за финансиране от Либия“.

Както пише Шарлот Гийо-Клерк за European Pravda, съдът е издал mandat de dépôt à effet différé с exécution provisoire -- т.е. присъдата влиза в сила веднага, независимо от обжалването.

„Ла Сантé“, реновиран през 2019 г., се смята за сравнително „добро“ заведение заради модерните си условия и лесния достъп за адвокати и посетители. Но, както подчертава авторката, юридическите детайли са само част от историята.

Затварянето на Саркози е символичен разлом: то разбива дългогодишното предположение, че високопоставени политици във Франция са фактически извън обсега на реални ефективни присъди. Само това ще има трайни последствия за политическата система на страната.

Саркози бе осъден на 25 септември 2025 г. за криминален заговор във връзка с предполагаемо тайно споразумение с Либия на Муамар Кадафи по време на президентската му кампания през 2007 г.

Според съда контактите с либийски посредници – обещания за бъдещи услуги, срещи и други взаимодействия – представляват престъпен пакт, дори ако конкретните парични потоци към кампанията не могат да бъдат точно проследени.

Неговите съподсъдими Клод Геан и Бриз Ортфьо също бяха осъдени.

Саркози отрича всякаква вина и е подал жалба, но поради exécution provisoire наказанието се изпълнява незабавно – процедура, която съществува по френското право, но рядко се прилага за бивши държавни глави.

Както отбелязва Гийо-Клерк, френският наказателен процес допуска предварителен или временен арест само при конкретни условия по член 144 (напр. предотвратяване на натиск върху свидетели, гарантиране явяването на обвиняемия, защита на обществения ред).

След реформата от 2019 г. съдиите могат да издават отложени заповеди за задържане и да ги комбинират с exécution provisoire, обезсилвайки обичайния суспензивен ефект на обжалването.

Президентът Еманюел Макрон заяви, че обществен дебат по използването на exécution provisoire е легитимен, но настоя, че съдебната независимост трябва да бъде уважена.

Отдясно реакциите са остри. Някои медийни фигури и членове на „Републиканците“ (LR) определят ситуацията като несправедливост, повтаряйки реториката след решението за неизбираемост на Марин Льо Пен. Депутати от LR вече предлагат промени в правилата за незабавно изпълнение на присъди.

Отпадането на Саркози отслабва LR и отваря пространство за крайнодясното „Национално обединение“ (RN).

Единственият фактор, който временно отслабва RN, е правната бариера пред Марин Льо Пен: тя е лишена от право да се кандидатира за пет години и забраната важи незабавно по exécution provisoire, въпреки че тя обжалва.

Възможността ѝ да се кандидатира зависи изцяло от това дали жалбата ще бъде приключена преди изборите през 2027 г. – сценарий, който е много несигурен.

Поради това RN трябва да се организира около Жордан Бардела, който става централната фигура.

Неговото стратегическо предизвикателство, според Гийо-Клерк, не е само да задържи базата на Льо Пен, но и да привлече умерени консерватори, близки до Саркози, без да предизвика традиционния второтуров рефлекс, който исторически блокира крайната десница.

Това изисква по-умерено послание: фокус върху икономиката, разходите за живот и сигурността в управленски тон; избягване на крайна реторика за миграцията и полицейските мерки, които биха отблъснали центристите.

Ако RN изтъква, че „никой не е над закона“ – бивш президент е в затвора, опозиционен лидер е отстранен – партията може да използва анти-„елитни“ настроения, без да атакува съдилищата.

Но ако RN твърди, че съдът действа политически, това рискува да подкопае доверието на умерените – именно тези, от които зависи победа във втория тур.

Правителството, от своя страна, се опитва да държи дебата фокусиран върху правните принципи, а не върху политически оплаквания.

Дори критиците на Макрон признават, че дебатът за exécution provisoire трябва да се води в Парламента, а не чрез медиен натиск.

Докато това временно подравнява наративите, то също така размива границите: ако всички атакуват съдилищата, никой не изглежда способен да управлява отговорно.

Бившият министър на правосъдието Ерик Дюпон-Морети подчерта, че подобно поведение рискува да отслаби шансовете на RN във втория тур.

За RN това е най-добрата структурна възможност да спечели умерени консерватори от 2017 г. насам. Но този шанс идва с условие: уважение към институциите.

Бардела може да извлече полза само ако демонстрира умереност, сериозност и институционална зрелост – особено в икономическите въпроси.

Ако партията се подхлъзне към конспиративност или открит сблъсък със съда, това ще потвърди страховете на центристите и проевропейските избиратели и ще подкопае по-широките ѝ амбиции.

LR е отслабена; Марин Льо Пен е временно отстранена; Бардела е принуден да заеме ролята на основен кандидат; успехът на крайната десница зависи от способността ѝ да демонстрира институционална надеждност, а не ярост срещу съдилищата.

В момента, в който RN изостави тази дисциплина, рискува да изгуби гласовете, от които се нуждае за победа. И да отчужди европейските партньори на Франция, които очакват Париж да защитава върховенството на закона.