Четете за миналото на Русия и си мислете за настоящето на България

Четете за миналото на Русия и си мислете за настоящето на България.

След като бъде поставен етикет „чужд“, държавата може да оправдае натиск, обиски, конфискации, съдебни дела.

👉🏻След забраната на OSF Русия разшири списъка на „нежеланите“ с Amnesty International, изборния наблюдател „Голос“ и големи международни фондации.👈🏻

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

В постсъветските години Фондация „Отворено общество“ (OSF) и свързаните с нея програми финансират образование, наука и усилия за разнообразна медийна среда в Русия.

Сорос инвестира още тогава сериозно в изграждането на открита информационна среда: реформа на учебници, грантове за млади учени, подкрепа за независими медии, финансиране за осигуряване на интернет-достъп в университети. Тогава това беше огромен принос за руската академична среда.

Тези програми укрепиха и гражданското общество, но…

… точно то се оказа в директен конфликт с проекта на Путин за централизирана власт.

И така – през 2012–2015 започна едно главоломно и медийно подпомогнато „криминализиране“ на гражданското общество. И (най-вече) на Сорос заедно с него.

Четете за миналото на Русия и си мислете за настоящето на България.

Законът за „чуждите агенти“ от 2012 г. задължи организациите, които получават международно финансиране, да се регистрират като чуждестранни агенти и да приемат тежки отчетни изисквания.

Пак ще кажа: четете за миналото на Русия и си мислете за настоящето на България… жабата е сварена бавно, не отведнъж.

През 2015 г. руската прокуратура отиде още по-далеч: OSF и Open Society Institute Assistance Foundation бяха официално обявени за „нежелани“ и забранени в Русия като „заплаха за конституционния строй и националната сигурност“.

Това стана правната основа на нова пропагандна линия: всяка гражданска дейност, директно или индиректно подкрепена от Сорос, може да се представи като чуждо САБОТИРАНЕ. Посланието бе просто: гражданско общество = чуждестранен заговор.

Проблемът на Кремъл с OSF е, че OSF подкрепяше независими медии и разследваща журналистика, съдебна прозрачност и програми за върховенство на закона, наблюдаващи институции, плуралистичен дебат. А нито една от тези думи не може да се изтърколи от езика на Путин, без той да повърне.

Това са именно институционалните стълбове, които затрудняват авторитарното управление. Самите OSF подкрепяха независимата журналистика чрез анализи като Mapping Digital Media: Russia.

Затова Кремъл имаше нужда от стройна „история“, за да делегитимира гражданския сектор. И я намери в образ, взет от най-мрачните страници на европейската пропаганда от XX век: богат, космополитен евреин, който „дърпа конците“ зад кулисите.

Антисемитският „код“ изплува под повърхността. Макар официалното говорене да е облечено като „антиглобализъм“, структурата е идентична с предвоенните конспиративни теории на нацистите: тайни финансисти, глобални мрежи в сянка, контрол над медии, академия и елити.

Независими анализи от НПО-та, академични среди и структури на ЕС за мониторинг на дезинформацията показват как Кремъл и свързаните с него медии внедряват класически антисемитски наративи в анти-Сорос митологията.

Руски тролски мрежи са проследени да усилват подобни анти-еврейски послания. Сорос е перфектният образ за авторитарен мит: богат, подкрепя демократични движения, евреин.

След 2010 г. анти-Сорос наративът мигрира към Европа. Най-видният приемник е Виктор Орбан, чиято кампания през 2017 г. заля Унгария с билбордове: „Не позволявайте на Сорос да се смее последен“.

Посланията в Унгария отразяваха Кремъл дословно: Сорос контролира НПО, политици, академия. Сорос подкопава държавата. Сорос заплашва националната идентичност.

Изследвания на случая в Унгария показват, че тези кампании успешно променят обществените нагласи. Оказа се, че анти-Сорос наративът работи като инструмент за политическа мобилизация.

След успешния експеримент в Унгария, авторитарни и полуавторитарни правителства започнаха да възпроизвеждат този модел. В Грузия законът за „чуждите агенти“ от 2024 г. – наричан от протестиращите „руския закон“ – използва същата логика, за да оправдае нови ограничения върху НПО-тата.

👉🏽Където се появи анти-Сорос реторика, тя сигнализира едно и също политическо намерение: ограничаване на гражданското общество, централизация на властта и дискредитиране на несъгласието като „външен контрол“.👈🏻

Кампанията срещу Сорос никога не бе само реторика. Москва изгради система: Етикет „чужд агент“ (2012); Закон за „нежеланите организации“ (2015); Законодателен пакет „Яровая“ – наблюдение и религиозни ограничения (2016). След 2022 – цензура и военновременни наказателни мерки.

Сега България влиза в сценария. Вотът в българския парламент от вчера за създаване на комисия за разследване на Сорос следва почти перфектно кремълско-унгарския модел.

Да, става дума за делегитимиране на НПО-та и журналисти – институциите, които държат обществото отворено. Където анти-Сорос наративът се появи, гражданското пространство се свива, а авторитарната власт се разширява.

Четете за миналото на Русия и си мислете за настоящето на България.

Държавата вдигна заплатите на биещото сърце на народната република – демек, милицията – първо с 50%, а от следващия бюджет – с още 12%.

Междувременно, ви готвят увеличени осигуровки и данъци, за които неедин експерт каза, че ще доведат до замразяване на заплатите и вдигане на цените на продукцията. Заплатите – замразени; цените – нагоре. Тоест, парите няма да ви стигат и (ако ги имате) ще започнете да си топите спестяванията, а насреща няма да получите по-добри пътища или здравеопазване, а държавните служители ще получат повече пари.

👉🏻И понеже може да ви хрумне да недоволствате, милицията е с дебело увеличени заплати, защото все пак са биещото сърце на народната република.👈🏼

Ако искате още „символи“ – оставили са историческата сграда на Народното събрание да се руши, докато те са се изнесли в Партийния дом. Ама най-важното е, че ви пазят от комунистите…

А за капак – направиха анти-Сорос комисия.

Опичайте си акъла, докато е време, защото нещата много бързо ще се окажат необратими. Ако смятате, че протестите и гласуването нямат смисъл, можете да започнете да си стягане куфарите; и не се бавете, защото не се знае до колко време ще им хрумне да направят комисия, която да разгледа предложението за въвеждане на изходните визи.