България е сред най-активните зони за мълнии в Европа

„Това, което виждаме над Балканите, е миниатюрна версия на Амазония – влажност, конвекция и сложен релеф,“ обяснява метеорологът д-р Георги Рачев.

Инцидентите, причинени от мълнии, са се увеличили с 35% за последните пет години, сочат данни на Института за изследване на атмосферната електричност. Увеличават се и пожарите в горски и планински райони, както и щетите по електроинфраструктурата.

Учените свързват нарастващата активност с глобалното затопляне. Според изследване на NASA, при повишаване на температурата с 1°C броят на мълниите на Земята се увеличава с около 12%.

Черноморският басейн е особено уязвим – топлата морска вода „захранва“ бурите и превръща България в своеобразен резонатор на електрическа активност.

Сателитите от новото поколение Meteosat Third Generation вече засичат мълнии в реално време – включително и тези между облаците. По данни от юли 2025 г., България е сред топ 3 държави в Европа по плътност на електрически събития на квадратен километър.

„Преди просто гледахме бурите. Днес можем да ги измерим – и резултатът е ясен: навлизаме в нова електрическа епоха,“ казват от Meteo Balkans.

Звукът от гръмотевица вече не е просто част от летния фон – той се превръща в белег на новата климатична реалност. Според данни от Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID), България вече е сред най-активните зони за мълнии в Европа, съобщават Meteo Balkans.

Само през юли 2024 г. над страната са отчетени над 450 000 мълнии, а на 10 юли – рекордните 45 000 само за едно денонощие. Най-честите бури се наблюдават в Западна и Южна България, където топъл и влажен въздух от Егейско море се сблъсква с по-студени маси от север.

Според доклада на Copernicus Climate Service, регионът вече се нарежда сред най-активните по брой бури. В България се регистрират между 22 и 28 дни с гръмотевици годишно, а в Родопите, Струмската долина и Пловдивско – над 40 дни. За сравнение: Германия има около 17, Франция – 20, а Норвегия – под 10 такива дни годишно.